Решенията са тези, които градят живота ни. И дори някои събития в живота ни да не зависят от нас, огромен е процентът на онези, за които отговаряме единствено ние. Дали можем да вземаме правилните решения и кои решения всъщност са правилни? Можем ли да бъдем по-бързи в този процес и има ли начин да се научим да бъдем по-уравновесени и претеглящи всички възможности, преди да стигнем до решението?


Правилният подход към решението:

Не вземайте каквито и да било решения вечер. Сутринта сте отпочинали и в кондиция да решите каквото трябва. Вечер сте изтощени, енергията ви е намалена и „разхвърляна“ върху проблемите, случките и емоциите от изминалия деня.

Не решавайте нищо, ако сте гладни. Може да ви звучи глупаво, но обяснението е напълно логично - мозъкът има нужда от глюкоза, за да функционира оптимално, а и знаете колко изнервени може да бъдете, когато стомахът ви стърже.

Преди да вземете решението, не се оплитайте в непрекъснати мисли за него. Ако сте мислили дълго време над даден въпрос, оставете си някакво време, в което да ангажирате мозъка си с нещо коренно различно и чак след това се върнете на решението. Оставете малко работа и на подсъзнанието си. Колкото повече умувате и се колебаете в последния момент, толкова по-трудно става след това.

Не прибягвайте до решение, притиснати от обстоятелствата! Ако се изисква даден отговор от вас, помолете за отсрочка, дайте си време, останете насаме със себе си. Най-грешните решения може да вземете, когато бързате или просто, за да угодите на някого.

Дайте си време, колкото може. Не се осланяйте на думите на някои хора, че колкото по-малко го мислиш и по-бързо го решиш, толкова по-правилен ще бъде изборът ти. Това в никакъв случай не е вярно и умно заключение. Набързо взетото решение също може да се окаже доброто такова, но това се дължи на чиста случайност и известна доза късмет.

Не оставяйте решението на други хора. Разбира се, че ще се допитате до приятели, ще поискате техния съвет- да, нужно е да погледнете и от другата страна, но в никакъв случай не оставяйте на нея крайния избор. Интересувайки се от гледната точка на повече хора, ще съберете и повече мнения и накрая до толкова може да се объркате, че да ви се стори два пъти по-трудно да решите.

Доверете се на интуицията си. Ако се научим да пазим първоначалния импулс, когато сме разбрали за ситуацията и се очаква според нея да решим, ние имаме едно знание, което рядко лъже. Само вие сте преживели всичко „от-до“ и само вие знаете на 100% кой избор какво би ви донесъл, какви са плюсовете и минусите му за вас самите.


В последствие:

Вие никога не сте напълно наясно кое е правилното решение - разбирате го след като резултатите се появят.

Не знаете дали, ако бяхте избрали друго, ситуацията след това нямаше отново да е същата. Забранете си: "Ами ако?!"

Няма правилни и грешни решения - никога не знаем една на пръв поглед грешка за останалите, къде би завела нас.

Правилните решения за едни са грешни за други - не съдете и не давайте категорични съвети, въз основа на вашия опит.

Решението е трудно, не заради друго, а защото то ви вади от дадена рутина и предизвиква промяна в живота ви. Затова то е и вид освобождение и откриване на посока. Вземайки окончателно решение, вие сте избрали промяната - за нея е необходима смелост, а и тя винаги ни носи нещо ново. Новото може да не бъде толкова розово, колкото сте си го представяли, но то ви сблъсква с нещо различно и по този начин развива личността ви и движи живота. Никой не може да прецени изцяло последиците от решението си. Всеки избор е риск, но без да рискувате, няма как да преминете на следващото стъпало. Просто се осмелявайте да катерите стълбичката. Колкото по-дълго време се заседявате на едно място, толкова по-удобно ви е, но и толкова по-малка е вероятността някога да стигнете до върха. Да, понякога падаме, няма как да е иначе. Важното е, обаче да започнем отново да се катерим, а това се случва само с вземането на решения.