Нежната крехка красота на Игликата се възприема като божие откровение...
Нашите прадеди смятали растението за божествено (Христово) цвете, което дава на вярващия сили и дълголетие. Смята се, че божественото цвете носи късмет, здраве и благополучие. В българския фолклор се срещат изразите: „Те са си лика и прилика, като два стръка иглика“ или „Ако има късмет Иглика, ще я вземе владика“. Много често Баба Марта се изобразява с китка от иглика на забрадката. Старите хора казват, че:
“Цъфне ли игликата, пролетта вече е дошла!”
В България разпространени са осем вида иглика, от които четири са защитени. Игликата се бере само два пъти в годината, според традиционните вярвания – на Еньовден и на Св. безсребърници чудотворци и лечители Козма и Дамян. След това се смята, че цветето служи само за разлъка. В Швейцария, Франция и Белгия от цветовете на иглика с добавен мед се приготвя ароматна пенлива напитка. Цветовете на растението, според кулинари могат успешно да се използват и при приготвянето на вкусна свежа витаминозна салата.
Записаната в Червената книга на България - Рилска иглика
Ще я видите по поляни и гори, главно по слънчевите места. Самата тя наподобява слънце с нежния си жълт цвят. Това цвете е толкова обикновено и в същото време толкова хубаво, че само с вида си може да ни накара да се успокоим и почувстваме приятно. Всъщност, малко от нас знаят, че
игликата успокоява и е пръв помощник при нервни кризи и в буквалния смисъл.
Скандинавска легенда разказва, че в края на дългата зима на земята пристигала богиня Фрея, която отключвала портите на пролетта именно с иглика.
Определено можем да кажем, че стъбълцата с цветовете на това растение приличат на златисти ключета, въпреки че в наши дни са известни не само жълтите, а и розовите, сините и лилавите иглики.
Съществуват около 400 вида, които растат основно умерените зони на северното полукълбо.
В нашата страна са разпространени 8 вида, като 4 от тях са защитени в Червената книга. Съгласно Закона за лечебните растения пък, поради ограничените запаси, всяка година се налагат ограничения за събираните количества от растението, извън тези за лични нужди.
“Освен че ще украси дома ви, за лечебни цели се използват както корените на растението, така и цветовете и листата. ”
В състава на игликата влизат флавоноиди, сапонини, дъбилни вещества, витамин C, салицилова киселина (известна със своите антисептични и бактерицидни свойства), етерично масло. Именно това и съдържание я прави лек за някои заболявания.
Листата и цветовете на билката действат отпускащо и оказват благотворно влияние върху нервната система. Наличието на етерични масла, флавоноиди, гликозиди и витамин С, прави билката подходяща при възпаление на дихателната пътища. Цветовете са перфектният лек при безсъние, главоболие и нервност като се берат по време на пълното им разцъфтяване. Тях трябва да ги изсушите на сянка с цел да запазите естествения им цвят. Правилото за листата гласи, че се събират основно през април-май- по време на цъфтежа и също се сушат на сянка. Действието им се изразява в силно тонизиране на организма, препоръчват се при недостиг на витамин A и C.
Корените се използват основно при заболявания на бъбреците и пикочните пътища. Притежават още отхрачващо и леко диуретично действие. За целта трябва да ги изкопаете в началото на пролетта, лятото или през август. Сушат се на слънце, докато не придобият светлокафяв цвят и характерна миризма.
Ако решите да я пробвате, имайте предвид, че отварата от това растение може да предизвика алергична реакция, така че бъдете предпазливи. Винаги се консултирайте с фитотерапевт и не предприемайте самолечение с каквато и да е билка.
При какви болести можем да се обърнем към игликата?
Различните части на растението помагат при главоболие и мигрена, паник-атаки, нервни кризи и постоянен стрес, безсъние (в комбинация с отвара от жълт кантарион), кашлица и отхрачване, уринарни проблеми, ревматизъм, подагра. Една от най-разпространените „рецепти” е следната: 1 с.л. корени от билката варите в половин литър вода за около 10 минути. Пиете по 1 кафена чашка три пъти дневно, преди хранене. Може да я подсладите с мед. От надземната част пък дозата е 2 с.л. на 500 мл вода.
Градинското цвете иглика не е билката иглика. То цъфти от февруари до май, като се отглежда изключително лесно и дори и да не полагате особени грижи за нея, почти ви е гарантирано, че ще я виждате цъфтяща всяка пролет. Необходимо е да засадите семената в сандъчета, в началото на февруари, при стайна температура. Игликите изникват след около 16-18 дни, като се отглеждат до появата на листа. Тогава вече може да ги преместите на същинското място за отглеждане. Много е важно да не прекалявате с влагата в почвата, защото стъблата изгниват доста бързо. 
