Казват, че той е една от най-старите лечебни подправки - на повече от 5000 години. В нашата кухня кориандърът не е толкова употребяван, а за онези, които харесват несравнимия му с никоя друга подправка аромат, той е много повече от „вкус” в яденето. Още Хипократ го е предписвал като лекарство. В Древна Гърция пък е бил особено популярен афродизиак. Споменаван в египетски папируси и в Стария завет, а на домакините от по-стари времена е известен като надежден консервант за месо. Малцина знаят за изключително полезните му свойства, които го правят едно от растенията със силен лечебен ефект, особено при някои видове заболявания.



Произход и употреба в кулинарията по света

Твърди се, че наименованието на тази билка идва от гръцкото „корианос”, което в превод означава "вонещица" - една от онези непоносимо миришещи при смачкване буболечки. Досещате за защо, нали? Точно поради силната му натрапчива миризма, която е сравнявана още с тази на дървениците. Тази пък е причината у нас да го наричат още и "дървеничи копър".

За негова родина се смятат Югозападна Азия и Западна Африка, но това изобщо не означава, че към днешна дата на е много разпространен както в Европа, така и в Северна и Южна Америка. В Европа ползват повече зърната му, отколкото листата. Причината се корени в напълно различния вкус на сушените семена от този на листата. Пресните листа имат толкова силен цитрусово-лютив аромат, че за не малка част от хората той е меко казано непоносим. Няма как да го отречем, обаче, когато говорим за добре приготвена риба - миниатюрна щипка от него винаги е добро решение. Кориандърът е особено използван в тайландската, виетнамската и мексиканската кухня, в небезизвестното суши и неустоимия сос гуакамоле. В Португалия тази подправка се употребява в множество национални ястия, а в Русия тя е задължителна съставка при овкусяване на ръжен хляб. Кориандър ще срещнете дори в някои видове белгийска бира, а в Германия ще похапнете най-вкусните немски наденички с негово „присъствие”. Коледните базари задължително предлагат греяно вино (Глювайн) с кориандър, канела и черен пипер.

Състав на кориандъра
Установено е, че и листата, и семената съдържат антиоксиданти, но листата определено имат по-силен ефект. Плодовете на растението съдържат до 3% етерично масло, в чийто състав влиза алкохолът линалол, на който и се дължи специфичния аромат на кориандъра. В състава му намират място още около 17% белтъчини и малки количества алкалоиди и флавоноиди. В подправката са открити и известни количества кумарини, калий и калций, натрий, желязо, фосфор и магнезий.

Полезно действие

Кориандърът се слави с не едно полезно действие, което осъществява върху организма ни. Петте му основни лечебни свойства са следните: той действа тонизиращо, антибактериално, отхрачващо, спазмолитично и диуретично. При всички тези състояния се използват плодовете на кориандъра, които се запарват. Добре е да ги съчетаем с друга билка, защото са доста неприятни на вкус. Най-често е в комбинация с други билки, защото вкусът му е твърде силен за самостоятелна употреба. Кориандърър се препоръчва при лечение на:

Умора и чувство на нервност

Безсъние

Занижен апетит

Намалена лактация при кърмачки

Болки в стомаха и червата, газове, диария, язва и гастрит

Кашлица и различни бронхити - притежава значително отхрачващо действие

Цирей, гнойни рани, акне (смесен с куркума на прах)

Ревматизъм и болки в ставите - най-вече поради загряващото си действие

Някои форми на диабет - притежава свойства, близки до тези на инсулина

Завишен холестерол

Високо кръвно налягане

Установено е, че химикали, получени от листата на тази билка действат защитно срещу салмонела.


Как да го изберем и съхраним?

Пресните листа винаги са свежи и тъмно зелени, без кафяви или жълти петна по тях.
Когато е на зърна или прах, кориандърът трябва да се съхранява на тъмно и сухо място, в стъклен съд с капак.
Добре е да избирате цели зърна, а не стрити на прах, защото вторите губят по-бързо аромата си.