Имаш ли чувството, че не си част от собствения си живот? Че нещата се случват без твоя контрол и не по твое желание? Времето минава неумолимо и всеки иска като се обърне назад да отбележи със задоволство, че той е бил автор на всеки ден от живота си. А се получава точно обратното: твърде много гласове ти казват кой си, какво се очаква от теб, какво е редно и какво ти е непозволено. Мисля, че е време да се вземеш в ръце и да действаш. Защото време за губене вече нямаш.

Освободи се от вината на миналото и от тревогата за бъдещето. Миналото е минало, станало е каквото трябва. Дори и за момента да ни се струва сякаш е лошо – можем ли да сме сигурни изобщо миналите обстоятелства как ще повлияят върху живота ни. Но има ли смисъл да се тревожиш от неща, които още не са станали, които може никога да не станат. Дали ще имаме пари, работа или здраве – какво точно зависи от нас? Към миналото можем да се отнасяме с благодарност, към бъдещето – с надежда. Единственото сигурно е да бъдем отговорни в сегашния момент.

Премахни зависимостта на чуждото мнение за себе си. Хората са различни, имат различен поглед и живот – та дали могат да решат за теб от това, което виждат в момента? Можеш ли да отговориш на всички тези очаквания, образувани въз основа на субективни мнения? Не можеш. Не трябва. Важно е какво мислиш ти, важно е да чуеш другия, важно е да приемеш критика. Но това не казва кой си ти.

Освободи се от масовите наслагвания. Реклами, медии, политици и лидери на мнения, фейсбук. Те влачат масови наслагвания, с които е трудно да се пребориш, защото ти влияят несъзнателно, не защото не можеш. Вместо да слушаш и да се съгласяваш с това, което всички казват, поработи върху собственото си критично мислене и докато не изградиш свое мнение, просто се въздържай от присъди и коментари.

Освободи се от личните си „не”-та – Не мога, не е възможно, не ми отива на възрастта или други бариери, които си налагаме. Не мога е мантрата, която ни прави зависими от тези, които могат, от тези, които го правят вместо нас – нова работа, започването на малък бизнес, но и по-сложните житейски избори.

Неутрализирай от материалната си обвързаност. Човек няма нужда от кой знае колко да живее нормално и да оценява за какво да дава парите си. Парите са само част от живота, който искаме, те са средство за свобода, но не са единственото или най-важното. Важно е отношението ни към тях. Дали ще ги харчим за пътувания или да ги инвестираме в личното си самоусъвършенстване, повишаване на културата и все по-извисени духовни изживявания.

Освободи се от хората, които те дърпат назад - тормозят те, внушават ти вина с пасивна агресия или просто ти губят времето. Не няма място за компромиси, що се отнася до това да се разделим с хора, които не ни харесват, с които не общуваме пълноценно и които искат да ни навредят. Търсете хора, които се интересуват от вас, които ви слушат, които ви казват истината.

Разпределяй времето си разумно. Времето е най-ценния ни капитал. Не е приятно усещането, че си на крайния срок, че все имаш да довършваш, че някой е по петите ти, чакайки да се издъниш. Затова подготвяй така нещата си навреме, че никой да не може и с пръст да те пипне.

Приеми, че всичко е тук да ти даде урок и се вслушвай в него – дори хората и идеите, с които се разделяме, са ни дали своя урок. Учи се от всичко и всеки и ще разбереш, че свободата не е в обвързването, а в преминаването покрай теб. Не в дълбаенето в някакви минали случки, а в отговорното градене на планове, сбъдването на мечти, споделените мигове между пълноценни и равноправни личности.