Безспорно махането на пелените и приучаването към ходене на гърне е преломен момент в детското развитие. То не само дава допълнителна доза независимост на детето, но и доказано намалява вероятността за развитие на уроинфекции и спестява не малко средства на семейния бюджет. Кога да пристъпим към тази важна стъпка и как да отучим детето от използване на пелени обаче е въпрос, който буди тревога и несигурност у много майки.

И макар, поне в развитите държави, отказването от пелените става най-често след двегодишна възраст, то наблюденията ми сочат, че с малко повече усилия от страна на родителите, това може да се случи и далеч по-рано. Пример за това са много страни в Азия и Африка, където децата дори не знаят какво е това пелени. Противно на нашите схващания, те биват държани голи или по памучно бельо и изхождани от майките си още от самото раждане. В резултат на това майките се научават много добре да разчитат знаците, които малките им деца им дават, и съвсем скоро „инцидентите“ са сведени до минимум. От друга страна – децата някак естествено получават стремеж към чистота и независимото ходене до тоалетна става при първия възможен момент, а именно – почти веднага след самото прохождане. Този подход в днешно време наричаме естествена бебешка хигиена (ЕБХ) и лека полека започва да се прокрадва и в развитите западни държави.
Ако все пак сте пропуснали момента с естествената бебешка хигиена, то ето няколко полезни съвети, които може да използвате при приучаване на детето към гърне.

Преди всичко, уверете се, че детето ви е готово за тази важна и нелека стъпка. Признаците за това можем да разделим в няколко групи.

Физически: детето може да ходи стабилно; Ходи по малка и голяма нужда редовно; Има поне двучасови „сухи“ периоди (което означава, че детето има известен контрол над дефекацията).

Поведенчески: детето може да седи спокойно в една позиция поне няколко минути; Може да събува и обува панталоните си само; Не се чувства комфортно при наличието на мокри или мръсни пелени; Показва интерес към ходенето до тоалетна от възрастните; Може да подскаже, с думи, звуци или знак, че има повици; Демонстрира желание за независимост; Гордее се с постиженията си; Намира се в положителна поведенческа фаза.

Когнитивни: Разбира физическите знаци на тялото и това, че трябва да ви сигнализира за тях; Може да следва прости инструкции (като например: „Донеси играчката); Има думи/знаци за ходене по малка и голяма нужда.

Ако детето ви покрива повечето от гореописаните признаци на готовност, то спокойно може да пристъпите към действие. Имайте предвид обаче, че смяната на пелените (еднократни или многократни) с гърне, или още по-добре – директно с ходене до тоалетна, е всъщност изкореняване на стар навик и придобиването на съвсем нов такъв и това, както всяка подобна ситуация, изисква солидна доза търпение и упоритост.
Няколко полезни трика в тази ситуация могат да бъдат следните:

Изберете подходящия момент за започване. Нека детето ви е в добро настроение и не се налага да преживее друг голям стрес в близките седмици – например започване на детска градина, сдобиване с братче или сетриче, смяна на обстановката.

Съставете си план за действие. Как ще реагирате при нужда – дали ще предложите гърне или ще сложите детето директно на тоалетната (с подходящата за това детска седалка), как може да минимизирате инцидентите, подгответе се за излизане навън. Ако е необходимо вземете си няколко почивни дни. Процесът ще изисква вашето постоянно присъствие и ангажимент за поне няколко дни.

Предизвикайте интерес, давайки пример. Може да купите на детето си една от онези забавни, пишкащи кукли. Обикновено те вървят в комплект с всички необходими аксесоари – гърне, гащички и т.н. Известно време преди да започнете истинските действия с вашето дете, заложете на ролевите игри. Децата не само ги обожават, но те са основен прийом за научаване на някои елементарни житейски уроци. А защо да не дадете и личен пример? Взимайте за известно време детето със себе си всеки път, щом посещавате тоалетната. По-добро от личния пример няма, а това не прави изключение.

Поощрявайте. Не наказвайте. Всеки успех тук, дори и най-малкия, трябва да бъде бурно аплодиран и окуражаван. Малките деца се радват истински на одобрението на родителите си и за тях това е най-мощният стимул. Не се скъпете на похвали и аплодисменти. А в случай на инциденти (такива неминуемо ще има), в никакъв случай не прибягвайте до крясъци и бой. Това би имало единствено и само негативен ефект не само върху успеваемостта на мисията ви, но и върху цялостната самооценка и увереност на вашето дете.

И все пак – махнете пелените! Няма как да предизвикате промяната, ако детето ви продължава да се разхожда наоколо с обичайните пелени. Заменете ги с памучни гащички, а ако времето позволява – пуснете детето да се разхожда голу от кръста надолу. Дори и на малките деца, не е приятно да се разхождат мокри и мръсни, затова бъдете сигурни, че още след първите няколко инцидента, те много добре ще се ориентират кое е правилно и кое не.

Първо през деня, а след това и по време на сън. А навън? Не очаквайте, че детето ви ще научи всичко от раз. Махането на нощния памперс може да почака, още повече, че много деца се справят с нощното напикаване далеч по-късно и по-трудно. А що се отнася до излизането навън – първо опитайте с така наречените тренировъчни гащи и едва, след като детето ви е доказало, че може да се справи и с това предизвикателство, преминете спокойно на памучно бельо.

Ако въпреки усилията ви, нямате успех с приучаването към гърне за повече от две седмици, това е знак, че детето ви все още не е готово за тази стъпка. Приберете гърнето и опитайте пак след няколко седмици. И не забравяйте – приучаването на детето към хигиенни навици и отказването от пелените е строго индивидуален процес. При някои това се случва съвсем рано, при други – късно, но от раз, при трети – трудно и продължително. За вас остава единствено да се заредите със солидна доза търпение и разбиране към индивидуалните особености на вашето мъниче и да бъдете него пръв помощник в придобиване на поредната доза независимост и самоувереност.