Не е нужно да ви го казва, но вие го знаете. Начинът, по който ви игнорира пред приятелите си, как не отвръща на погледа ви на публични места и предпочита да не сте рамо до рамо. И да, става дума за прекрасната възраст на пубертета.

Нищо не е в състояние да нарани толкова много родител, колкото срама на собственото му дете от него самия. Искано, раждано, гледано, кърмено, ден след ден. Всички болести, всички първи неща – първи зъб, първи рожден ден, първи клас и ние сме все там, до тях. С цената на какво – ние си знаем, но има ли смисъл да го изтъкваме? Не! Само можем да се надяваме, един ден сами да разберат какво е.

“А ето, как ден след ден, грижливо отгледаното ни дете се изменя в човек, който не познаваме и който не ни е много симпатичен. Пубертетът е неминуем, но трябва ли да се стига до там – до срам? Довчера тичаше за всяка дребна сръдня на площадката, а сега – не иска и да ни погледне. Защо?”

Пубертетът е периодът в живота, в който децата стават възрастни и за да стане това, те трябва да се освободят от родителския авторитет, който ние така грижливо сме градили до този момент. Колкото е по-силен, толкова по-тежко преминава всичко. Тогава те се обръщат към своя приятелски кръг като най-близкото място, където да потърсят и градят своята самоличност. Дотук добре, но какво се обърква?

Децата опитват различни начини да се освободят от нас, понякога прибягват до печални крайности. В объркаността си каква стратегия да имат към нас, в собствената си несигурност, случва се така, че ни нараняват по начин, за който знаят, че боли – любовта ни към тях. Къде съзнателно, къде – не. Намразват музиката ни, приятелите ни, критикуват принципите ни, тръшкат врати, бягат от дома – всичко, за което знаят, че ще ни заболи.

Увлечени от връстниците си, те отдават значение на външния си вид, на кодовете за достъп в определена среда. В повечето случаи в техните очи сме старомодни, с остарели маниери и скучни лафове. Дори и да имаме приличен вкус за каквото и да е, децата няма да го харесват, но докато едни си кажат. „Мама е старомодна и скучна, но добре, какво ме интересува, важен съм аз” и ще игнорират, други ще ви се подиграват и ще ви намират смешни.

“И опираме до основата – до връзката, която имаме с нашето дете и колко устойчива е тя във времето. Дали сме подхождали с уважение, дали сме заслужили доверие, дали го чуваме и виждаме същото наше дете, което уж толкова добре познаваме. ”


Да си върнем доверието на тинейджъра

Постарайте се да опознаете вашия тинейджър с всичките си възможности и без предразсъдъци, насмешка. С кой дружи, къде ходят, какво слуша или чете. Без познание няма да как да намерите подхода към него.

Не се паникьосвайте и запазете спокойствие. Ако целта на детето ви наистина е да ви нарани, то не трябва да разбира, че я е постигнало, нали. Защото това само ще го вдъхнови за още по-силни удари. Когато запазите хладнокръвие, вие не се държите някое дете едно от компанията му, а както то всъщност иска да се държите – като родител.

Не изменяйте на себе си. В желанието да заслужат одобрението на тийнейджърите много родители „се подмладяват”. Сменят гардероба, начина си на живот, приятелския си кръг и т.н. Това само ще докара допълнително презрение към „мама пък почнала да се прави на млада”. Лицемерието в докарването пред детето ще го подразни и ще затвърди мнението му, че възрасните са неискрени.

Но погледнете критично на себе си. Как се обличате, как носите косата си – изобщо – поддържате ли външния си вид актуален. Става дума и за вашето самоуважение, за начина, по който гледате на себе си – с грижа и любов. Ако обновите гардероба според вкуса си, разширите социалния си кръг и интересите си, това ще ви се отрази цялостно, дори и на брака ви.

И разбира се, поговорете с детето си по въпроса – спокойно и без обвинения, без самосъжаление „Аз всичко правя за теб, а ти как се държиш”. Обяснете му как се чувствате и се постарайте да се разберете мотивите му. Искреността може да го обърка и смути в началото, което е добър старт за хубав открит разговор. Може би ще забрави за миг тийнейджърското си позиране и самомнение и ще проведете един искрен, пълноценен диалог.

Преди всичко – не оставяйте нещата така. Детето ви да ви отбягва, да се срамува и да ви иронизира. Това може да отмине и да е само настроение, но може да е знак за скъсаната връзка помежду ви.