Пиенето на бира (основно от мъжете), както и на вино от жените, в наши дни се е превърнало в нещо като култура. Често се изтъкват ползи, едва ли не, за да оправдаем честата консумация. В червеното вино има танини, особено много в някои сортове, но дали те реално стигат до нас в процеса на производството? Знаем ли какво точно съдържа виното на пазара и дали в толкова полезно, след като неотдавна по етикетите започна да се появява надпис: "съдържа сулфити"?

Сулфити - химически съединения, в които има сулфитен йон. Те често се използват като консерванти при производство на вина, сушени плодове, бира, газирани напитки. Тяхната цел е да предотвратят окислението и развалянето на съответния продукт. Сулфитите участват в правенето на вина от Древността, разликата е, че сега се изписват на етикета. Но истината е, че без тях не могат да се произвеждат качествени вина, които да издържат на транспортиране и дългогодишно съхранение.


Какво е съдържанието им в отделните вина и колко вредни са те всъщност?

Реалните нива на сулфити във виното варират от около 100 до 150 мг на литър, при максималното съдържание (съгласно законите на САЩ) от 350мг. Всяка държава си има собствен регламент за количествата сулфити. Белите десертни вина имат най-високо съдържание на сулфити, следвани от полусухите бели вина и розетата. В бялото вино по правило се слагат повече сулфити, защото то има по-малко танини и естествени съставки, спомагащи консервирането му. Сухите червени вина съдържат най-малко сулфити. Това че едно вино е био не значи непременно, че не съдържа сулфити. Отново би следвало да е указано на етикета.



“Ако се прилагат правилно, сулфитите не влияят върху вкуса на виното. Винопроизвдоството става все по-научно подкрепен процес, който се стреми да намали каквито и да е добавки в унисон със стремежа за все по-здравословен живот, който имаме.”


И все пак, имайте предвид следното:

Някои хора са алергични към сулфити (макар и да говорим само за 5-6% от населението на Земята) и поглъщайки храна или напитка, съдържаща ги, могат да си предизвикат кихане, затруднения в дишането, обриви и дори задушаване. Рискова група са алергичните към аспирин и астматичците. Сред останалите „екстри”, с които може да се сблъскате, са сърцебиенето и силното главоболие. Затова, ако системно ви боли глава, след консумация на вино, помислете дали причината е в това, че организмът ви не носи на алкохол (пък бил той и една чаша) или по-скоро-фактът, че в този алкохол ги има точно тези вещества.

Още нещо важно, което трябва да кажем тук - никога не се предоверявайте на домашното вино, само защото е домашно. Истината в повечето случаи е следната- обработката на гроздето и ферментацията е процес, който трябва да се следи много внимателно. В домашни условия това няма как да се случи. Качеството на виното зависи от времето и температурите и е задължително да се знае, че то може да бъде хубаво само, когато е направено от майстор и е младо. Специалистите от ХЕИ дори предупреждават, че почти всички домашни вина, които са изследвали, превишават няколко пъти нормата за вредни съставки.

Ако сте сред големите почитатели на това питие и го употребявате често, спрете се на по-високото качество, което ви предлагат био вината – при тях вредните вещества са сведени до минимум, а изискванията относно сулфитите са до 100 мг на литър и 150мг - за белите и розе сухите вина. В Европа се предлагат вина с не повече от 25-30 мг сулфити на литър. В Италия, край Парма, където е силно развито био земеделието, се правят вина изцяло без сулфити. Дори в България има отделни изби, в които тези вещества се използват не като добавка във виното, а за измиване на съдовете- за поддържане на максимална стерилност. Вината им са значително по-скъпи, но поне ви гарантират качество, а относно алкохола, то наистина е необходимо.