Тъгата е състояние, което често ни наляга. Не е никак лошо впрочем да й се отдаде човек. Да си помисли, да си спомни, може да му се доплаче дори. Лошото на тъгата е, че след нея не остава нищо. В най-добрия случай ще ви остане сянка на самопознание, ни истината е, че докато интензивно тъгуваме, всъщност губим пълноценно време.

Как да впрегнем тъгата си в нещо полезно?

Първо – възможно ли е така да се разпореждаме с чувствата си? Напълно е възможно. Това е част от себепознанието, към което всъщност се стремим. Когато осъзнаем и се отпуснем в моментите си, ние можем да ги изпълним със занимания, респективно – да се пазим от някои не толкова добри хрумвания. Тъгата е едно голямо море, в което плуват много неканализирани емоции. Може да е породена от гняв, от самота, от безнадежност, от съжаление за миналото. Каквото и да е, даже не можем да го назовем и споделим с друг. Най-добрите ни приятели дори усещат, че има нещо, но не могат да помогнат. Понякога дори те. Затова:

Какво можем да правим, когато сме тъжни?

Разбира се, винаги можем да пуснем филм или музика, да почетем, за да мине времето. Да си налеем чаша вино или запарим някой специален чай. Това не е никак лошо. Но ето, има и други варианти:

Не се притеснявайте да останете сами. Всъщност това е най-доброто, което изобщо можете да направите. И то сами сами – без телефони, без компютри. Просто се изолирайте, вместо да търсите компания в такова настроение.

Подредете стаята - без яростното чистене на гнева или ежедневното разтребване, а бавно и внимателно подреждане. На козметиката, на дрехи и обувки. Ако си събирате някакви ваши дреболии, прегледайте се. Ще се върнете в спомени, ще поизхвърлите старото и тъгата може да прелее в усмивка.

Разгледайте снимки. Добре де, ще се наложи пак да включите компютъра, но все пак дръжте социалните мрежи далеч. Не само там има красиви снимки. Потърсете красиви, дори и да са меланхолични, пейзажи. Снимки на животни, деца. Неща, които ви вдъхновяват, може би за да:

Излезте да снимате. Изобщо разходката е много полезно нещо в състояния на тъга. Ясно е, че времето, светлината, въздухът влияят на настроенията ни, но вземете фотоапарат или с телефона снимайте. Отново - не бързайте да споделяте в социални мрежи. Просто снимайте.

Правете си списъци с хубави и полезни нещаНещата, които миришат приятно. Приятелите ми от детството и няколко думи. Необходимо за офиса. Седмичния пазар в хранителния магазин. Избягвайте кардиналните списъци за планове за бъдещето или големи цели за постигане, придържайте се към конкретни неща.

Поглезете сетивата си. Всъщност тъгата е идеалното време да се погрижим за себе си с любов. Поне това остава, нали? Чаша чай, вино, дълъг душ. Домашен халат и пухкави чорапи. Дълго сресване на косата, лакиране на ноктите - бавно и внимателно. С една добра доза грижа за себе си, идва и радостта от живота и събуждането на всичко това, което ни прави себе си в по-добрия ни вариант.

Ако съвсем нищо не помогне - пишете. Няма нищо практично в това, освен ако не ви гонят писателски амбиции, но писането, особено на ръка е отлична терапия. Опишете как и защо се чувствате така. Има ли причина или просто ви е налегнало някаква сянка неосъзната. Как виждате света, как ви се струват близките и далечните в този момент. Ядосва ли ви нещо всъщност, искате малко самосъжаление ли. Напишете всичко и после не четете.


"Цъкането" и "скролването" в социалните мрежи води до сравнение с другите, обикновено непознати, което ни прави тревожни и недоволни. Щастието, манифестирано в социалните мрежи, често е напълно илюзорно.

Какво да не правим, когато сме тъжни:

Да се самосъжаляваме и да сме пасивно агресивни към загрижените за нас хора. Независимо кое ни е довело в това състояние, то не е повод да си потискаме самочувствието и да просим самосъжаление. Никой не е длъжен да ни избавя от състоянието или да се чувства виновен за него. Затова е и най-хубаво да се уединим.

Да се върнем към някой опасен заместител на щастие Да се обадим на старо гадже, да похарчим нереални суми за глупости, да се напием (както често се случва, да не се лъжем)

Да преяждаме, гледайки празно в телевизора. Емоционалното хранене е толкова лошо, колкото емоционалното пиене. Освен че натежава, то е калорично и вредно (обикновено - нещо сладко в късен час). Временно може и да е добре, но после ще си дадете сметка, че е било лоша идея.

Да киснем в социалните мрежи. Сравнения и завист, нереален живот на показ - със социалните мрежи в това състояние само ще си докарате освен тъга, фрустрация и неудовлетвореност от целия ви свят. Не пишете и дълги статуси, които издават състоянието ви. В тези моменти човек е уязвим и всичко може да се обърне много неприятно.

Нищо от това не е задължително, зад тези идеи не стоят стотици научни изследвания. Ако искате, правете точно обратното. Просто тъгата е такова неясно и често неоправдано чувство, което рядко можем да обясним на другите. Неразбраността ни в тези моменти ни кара да се чувстваме самотни и всичко много се заплита. Ако наблегнем на някаква практична част, може това време да не е толкова загубено. А след като отмине, можем да си дадем сметка, че ни е била от полза - разбрали сме нещо за себе си и сме свършили нещо полезно. Никак не е малко, нали?