Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв

Още за ролята му на Стоян Ковача във "Воевода" и за работата със Зорница София

Hera.bg

Цвети Цанева
Румена войвода е силна жена, жена-войводка. Тя следва своя път, следва своята същност, прави своите жертви. Но на пътя на сърцето на всяка велика жена в историята застава поне един изключителен мъж. За Румена - Зорница София, това е Стоян Ковача - Валери Йорданов.

Когато гледах трейлъра на филма, също така написан, продуциран и режисиран от Зорница София, поисках да знам повече за мъжа, пресякъл и останал в живота на героинята й. И понеже чакам с нетърпение филма "Воевода", потърсих Валери Йорданов да разкаже за героя си, филма и какво мисли за силните, целеустремени жени.

Валери, ти си в ролята на Стоян Ковача, първият мъж до Румена в четата. Филмът ще хвърли повече светлина върху техните отношения. Но разкажи малко повече за твоя герой, както го видя ти, още прочитайки сценария?

Ами… Стоян Ковача за мен е много интересен персонаж. Странна и дива порода. Занаятът му е достатъчно силен мотив веднага да ми стане любимец. В онези времена да си ковачът на селото означава не само да биеш с чука подкови по цял ден, но и да имаш много други познания. Да разбираш от метали и техните обработки, да си много здрав физически и правейки ножове, ками, каракулаци, ятагани или брадви – прекрасно да можеш да боравиш с тях. Да усещаш баланса между дръжка и острие и да владееш оръжията майсторски. С това и се занимавах в по-голямата част от тренировъчния лагер, на който се обучавахме, подготвяйки се за филма.

От друга страна Стоян е и байрактарят на четата.

В онези времена да си байрактар означавало, че ти си „вторият войвода“. Байрактарят е трябвало да бъде подготвен и стратегически, защото при евентуална смърт на войводата битка, байрактарят трябвало да може да изведе четата и след това автоматично ставал войвода. Не случайно и бащата на Румена е бил байрактар. И Левски е бил знаменосец, наследявайки тази стратегическа роля.

Как се работи със Зорница София – хем режисьор, хем в образа на Румена

Зорница София е много "хъслия човек". Преследва целта си устремено и трудно се отказва. По време на подготовката за филма всеки ден яздехме, стреляхме с лъкове, въртяхме бичове, борихме се и се фехтовахме и тя достигна едно завидно ниво на физическа подготовка. Даже в една „любовна сцена“ си направихме аркади и ходехме сини след това. Майтапех я, че е станала по-мъж от мъжете. Това се и търсеше. А уговорката ни в четата на филма „Воевода“ да не се „актьорства“ и играе. И взаимоотношенията и битките в този филм са документални, плътни, пълнокръвни и истински.



Като режисьор – знае какво иска. Като актьор – също.

Трудни ли бяха снимките в Осоговската планина? Със сигурност е имало екстремни моменти за всички, но как ти се отрази на теб снимачният процес?

Реално историята се е случила там, в Осоговската планина, но ние снимахме на други, любими вече за мен места. Беше екстремно, диво и мога да кажа, че не ми се е случвало в друг филм да имам такъв подготвителен процес преди и след началото на снимките.

Около два месеца преди началото с нас се занимаваше Димитър Труканов. Изключителен майстор в ездата, стрелбата с лък от кон и боравенето с бич и хладни оръжия. (*той играе бащата на Румена). Моите отъжия бяха брадвите. Всеки ден ние ходехме при него и той ни обучаваше. След това бяхме в Жеравна, където протече тренировъчния лагер и по-голямата част от снимките на филма.

Там се срещнах с изключителни хора и се родиха приятелства, които са за цял живот. С Вальо Вълков, който ни приюти в неговата къща „Юнашки глави“, с Миро Лисичков, който ни учеше да въртим каракулаци и ятагани, с Миро Петров – учителят ни по борба и пехливанлък и с Петър Минчев-Гущера, който ни учеше в действие на начини и тактики за оцеляване, измъкване или премахване на противника.

Виж повече снимки и емоции от фестивала на народната носия в Жеравна

Убеден съм, че всеки един голям филм се нуждае от такава пред-подготовка. Както и че всеки един от актьорите във „Воевода“ получи, освен изключителните преживявания, и една страхотна школа и кондиция, които ще може да ползва, ако поддържа, до края на живота си.

А екстремни моменти имаше много. Имаше и умора и пот и контузии. Още лекувам една от тях, но тя си е моя и си я обичам.



Днес голяма част от мъжете имат проблем със силните и целеустремени жени, има ли нещо от перспективата на твоя герой, което смяташ за валидно и в нашето, модерно време?

Не знам какъв им е проблемът на мъжете, защото този свят отдавна е женски. Харесвам го такъв и харесвам и уважавам силните жени. А валидното и рядко срещано днес качество е да можеш да се бориш. Да се откажеш от победата, защото си човек или да си готов да загинеш за нея, като животно, ако си убеден, че тя е правилна и свещена за теб.

Имам чувството, че днес много хора се раждат вече предали се.
Моля се да бъркам.


Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4568