Битовизмът е в състояние да побърка всеки и любовта никак не е застрахована. Каквито и романтици да сме, дреболиите от ежедневието сериозно могат да ни стровят съжителството. Но една голяма част от тях идват от един друг капан - старанието партньорът ни да отговаря на нашите очаквания. Еднакво силен с нашето нежелание да отговорим на неговите.

“Ключовата дума е "приемане". Учим ли се да приемаме другия, ще се научим да се разкриваме и на свой ред да бъдем приети.”

Не изисквайте твърде много от човека до себе си. Престанете да го критикувате и сравнявате с останалите. Никой не се чувства добре, ако вижда, че постоянно предизвиква раздразнение в половинката си. Опитайте вие да не се дразните, за да спрат и отсреща да ви гледат накриво. Ако постоянно изисквате нещо да бъде свършено в срок, както вие искате и очаквате, дори и да не ви е спешно и не оставяте избор на мъжа до вас, няма как той да се държи по друг начин, освен с негодувание.

Научете се да казвате и да приемате „не” като отговор. Ако ви се спи, уморени сте или просто не ви се ходи някъде, ако нямате настроение, а половинката ви настоява да излезете, не се колебайте да кажете „не”. Реванширайте се друг ден, но не излизайте с досада и раздразнение само, за да угодите. Ако на вас ви откажат кино, приемете го. Не правете драми и не се сърдете за глупости. Не забранявайте думата „не” във връзката си. Тя ви е необходима и в много голяма част от случаите е доста „по-полезна” от насила казаното „да”. Поставянето на граници е полезно в отношенията, защото дава сигурност. По-добре да останем спокойни у дома, отколкото да излезем с раздразнение. Да, компромиси трябва да има, но не и когато те постоянно ощетяват душевният ни мир.

Поставете се без гняв на чуждото място - Ако гневът често ви сполетява, поради това, че той винаги закъснява или не e измил отново чиниите, а е бил негов ред, помислете, дали е наистина толкова важно или проявявате инат, старание да се наложите. Всеки има лош ден, лош момент. Ако успеете да се дистанцирате от яда, може да видите човека до себе си и да го разберете. Дали вие самите всеки път изпълнявате, каквото поиска той от вас с готовност за веднага и както той иска. Помислете кое ви е по-важно- това да бъдете с този човек и да се разбирате или това кухнята ви да е изрядна във всеки момент от денонощието? Разбира се, помощ винаги трябва да има, но когато тя е дадена свободно, а не изисквана. И изобщо - колко високи са критериите ви и дали самите вие отговаряте на тях.



Опитайте с хумор. Пробвайте да подходите с чувство за хумор спрямо партньора и конфликтните ситуации в бита. Почти всяка караница може да завърши с разбиране, ако използвате чувството си за хумор. Представете си колко нелепо и смешно изглеждате, когато се гневите и крещите. Веднъж наблюдавах една двойка, която се караше особено ожесточено и ми беше безкрайно смешно, защото изглеждаха като актьори от комедиен сериал. А поводът за спора беше незначителен. Ако успеете да превърнете яда в смях, сте успели да победите себе си. Смехът в любовта е толкова важен. А каква по-голяма победа от тази?

„Избягайте” от ситуацията. Понякога няма нищо по-правилно от това, когато партньорът ни дразни с нещо или не ни е харесало някое негово действие, да седнем и да му го обясним, без да се караме - тихо и спокойно, без обиди. Друг път, ако обаче видим, че критиката ни не се приема и нещата отиват към поредната свада, е добре просто да се измъкнем. Изключете се от ситуацията в която сте. Излезте навън, разходете се или просто отидете в другата стая да отдъхнете. Сложете си слушалки на ушите и послушайте приятна, успокояваща музика. Или пък се заловете с нещо, което трябва да свършите. Опитайте да превключите ума си на друга честота. Ще видите, че след половин-един час, ще се чувствате много по-добре, отколкото, ако задълбаете в разправиите.

Припомнете си най-важното - човекът до вас не ви нервира умишлено, а и понякога преувеличаваме проблема, особено, ако по природа сме твърде емоционални. Когато включим гнева, възприятията ни се променят. Ставаме неспокойни и нетърпеливи, излъчваме толкова негативизъм, че е невъзможно да очакваме да ни отвърнат с разбиране. Гневът поражда гняв и в отсрещната страна. Усмивката ражда усмивка. Много е лесно, стига да се вслушаме в положителните си емоции.

Причините за раздразнителността при нас жените понякога могат да бъдат чисто физиологични и в това няма нищо лошо, стига да го приемаме и канализираме правилно. Знаем, че месечният ни цикъл не е за подценяване в създаването на подобни проблеми. Често умората и стресът също си казват думата и ни правят сприхави и необщителни. И все пак неудовлетвореността от начина ни на живот, от работата ни, от връзката ни, липсата на достатъчно стимул и интереси, са най-разпространените причини да бъдем постоянно нервни и лесно избухващи. Когато сме свикнали да потискаме емоциите си, също в един момент внезапно ги изхвърляме, както вулкан лава.

Да се научим да контролираме себе си и да канализираме емоциите си е това, на което се учим цял живот в една връзка и пак не сме наясно с голяма част от начините, с които можем да го постигнем. Приемането на партньора, какъвто е, осигурява спокойствие да се отпуснем и да бъдем, каквито сме.