Няма начин да бъдеш перфектна майка, но има милион начини да бъдеш просто добра майка. – Джил Чърчил

Когато мислиш за себе си като майка, започни от тази мисъл. Представата "идеална майка" е само в главата ти. Ти сама я допускаш там. И никой няма право да ти натрапи представата от собствената си глава. Не приемай това състезание. Майките не сме по паркове и градинки, по родителски срещи и фейсбук групи, за да се осъждаме и нападаме. А за да се уверим, че всяка от нас има своя личен ад и идеалната майка не съществува. Защото няма стандарт, няма списък с отметки, няма медал за изпълнен норматив.

“Има слабост, обиди, рани, тревоги, вина, обвинения. Липса на време, липса на смях, липса на увереност. Толкова липси, че започваш да ставаш невидима. Изплъзваш се. Личността ти започва да губи очертание. ”

Изпълняваш задължения, тичаш, стараеш се, планираш, правиш списъци - за пазар, за пътуване, за задачи за деня. Но никой от тези, за които го правиш не те вижда. Машинално, рутинно, дните минават...Затова:

Вместо да гладиш чаршафи, излез в парка с детето.

Вместо да готвиш по задължение, седни с децата да гледате филм.

Вместо да вземаш работа вкъщи, седни да оцветяваш детска книжка.

Вместо да крещиш вечер да лягат по-скоро, легни с тях и ги погушкай.

Вместо да тичаш по таксита, вземи ги от градина или училище, говорете си.

“Децата помнят времето, прекарано с тях. Не играчките и рождените дни за цяло състояние - помнят чувството на сигурност и любов. Разговорите, смеха, лудориите, ритуалите ви. Просто присъствай там за тях.”

С времето ще трябва да научиш да ги пускаш от себе си и да запълваш времето, прекарано с тях и тяхната нужда от близост...със себе си. Ще се научиш, че и ти имаш нужда от близост...със себе си. От деня, в който ги раждаме, се учим как да ги пускаме. Как да придобият своя опит, да бъдат самостоятелни и нуждата от мама да се превърне в здравословна за всички ви връзка, а не в необходимост.

Вместо да им готвиш любимото, нека си направят сандвич, а ти гледай филм с мъжа си.

Вместо поредното пазаруване в мола с тях, време за пътуване (сама).

Вместо писане на домашни, време за егоизъм и нищоправене.

Вместо да ги водиш на поредното извънкласно занимание, време за твоето хоби.

Вместо поредната статия за възпитание, време за осъзнаването и личен покой.

“Защото макар децата да са малки до едно време, а ти да оставаш майка завинаги, ти си човек, жена, която един ден ще се окаже без тях наоколо. И ще се окаже празна, защото е посветила целия си живот на тях. Затова е важно да си се погрижила за себе си. Това не е егоизъм, това е оцеляване.”

И ако първата част е изпълнена и с децата имате добра връзка, създадена точно в оцветяването, тичането в парка и смеха на някой филм. Ако втората част е изпълнена и не се изгубиш в майчинството, а си намерила начин да се съхраниш. Тогава третата част ще ти донесе щастие и осъзнатост. Всички онези книги, статии, семинари, коучъри - те не ти трябват. Защото имаш:

Вместо "синдром на празното гнездо", вълнуващ и осъзнат живот на пълноценна личност.

Вместо самота, че децата са далеч, пълноценно общуване с тях като голям човек с голям.

Вместо да липсва шумът, който създават и те ангажира, тишина за мисли, книги, филми

Вместо избягала за тези години връзка с мъжа ти, преоткриване, интимност, любопитство

Вместо спомен, сянка на вечно тревожеща се и несигурна жена, пример, който да последват.

В края на всичко искаме децата да са по-добри от нас, да са щастливи и да има любов в живота им. Те нямат друг пример, освен нас, за това, как ще изглежда животът им. В телата им са същите гени, в темперамента виждаме себе си. Ще имат нашите навици, таланти, ще повтарят семейния модел, в който са расли. Ще се борят с тази предопределеност. Някои ще успяват, някои - не. Трябва да развиваме не тях, а себе си. Да имаме ние щастлив живот, за да имат и те. Да виждаме достатъчно добре кога да ги пуснем от себе си, за да станат по-добри от нас. Като майки носим отговорност за тях, но за да сме способни да я понесем, трябва да се грижим за себе си.