В днешните несигурни време напускането на работа е рискован ход. Никой не дава гаранции, че следващата ще е по-добра или че недостатъците й, каквито несъмнено ще има, ще се преглъщат по-лесно. Но често в кариерата си се питаме това: "Време ли е да напусна?" и блуждаем в догадки, съмнения и се плашим от риска, но чувстваме, че нещо все пак трябва да се промени.

“Всеки човек и всяка работа, работна среда са различни, но има ли универсални признаци, че вече не си пасвате и е време да се разделите с работата си?”

Фирмата има сериозни проблеми. Да се прави бизнес у нас не е никак лесно, фирми фалират всеки ден, борят се с хиляди трудности. Ако се чувствате лоялни, разбира се, не е добра идея при първите признаци на сериозна криза да напускате кораба, но замислете се - дали има шанс да изплува, какъв би бил вашият принос и има ли смисъл да чакате. Ако има възможност да се помогне с общи усилия и с някакви солидни мерки - заемайте се, но ако твърде малко зависи от вас и особено, ако имате семейство, което разчита на определен доход, длъжни сте да мислите първо за него. По-добре по-рано, отколкото да чакате целият персонал да излезе на пазара на труда едновременно с вас.

Нямате възможност за развитие, а усещате този потенциал. Ако сте на такава позиция и показвате такива резултати, които ви правят основна конкуренция с прекия ви началник, помислете дали не е време да си намерите по-голяма фирма с повече възможности за растеж и дори - дали да не започнете собствен бизнес в тази ниша. Често се случва така, че нашата амбиция и качества надминават нивото на настоящата ни работа и единствената възможност за растеж е едва ли не да застанете на мястото на шефа си. Понякога заплатата също не ни удовлетворява за работата, която вършим, дори и с ограничени обороти, какво остава, ако се развием в пълния си потенциал. Не се колебайте дълго.

Имате страхотна идея за собствен/страничен бизнес. Крачката е трудна и невинаги печеливша. Много внимателно и обмислено трябва да се подхожда към порива - напускам сигурна работа, за да работя за себе си. Романтичният ореол трябва да бъде развенчаван от време на време. Трудно е, сами сте и определено трябва да имате заделени средства, които не са капитал, а за вашите разходи. Трябва да се следят документи, да се комуникира с институции, да се правят плащания...списъкът със задължения е дълъг. Но да не бъркаме крачката със скок. Винаги може да пробвате по-малко и докато още сте на работа. Рано или късно тя ще пострада, ако се раздвоявате между двете, но поне ще сте проверили, дали идеята работи. Не забравяйте, че добрите идеи отиват при този, който е смел да се пресегне.

Чувствате, че това не е работата за вас. Повече от нас започват определена работа в младостта под напора на обстоятелства и се хващат на първото, най-лесното или това, за което за учили. Не е лошо, разбира се, много хора си остават така. Но за част от тях често настъпва момент на преосмисляне. Младежкият ентусиазъм се изпарява, овладяваме силните и слабите си страни, развиваме се, трупаме опит и отговорности и променяме приоритети. Около 30-35 години, около създаването на семейство много хора ценят личното си време повече от парите, търсят реализация на талантите си и са склонни на риск. В времето тази склонност намалява, а и много добре знаем, че си има негласна възрастова дискриминация - жените в средната възраст имат далеч по-малко шансове за атрактивна и добре платена работа. Те биват избирани, и то след по-младите си конкуренти, вместо да избират сами. Затова колкото по-рано се ориентираме към това, което ни носи онова дълбоко удовлетворение от себереализацията, толкова по-добре.



Не се разбирате с колегите. Много хора подценяват микроклимата на едно работно място. Смятат, че щом сме се събрали да се върши работа, а не да ставаме първи приятели, това изчерпва темата с колегиалните отношения. Но както е в приятелството, така и в работата, химията става на още в началото или никога не идва. А ако при приятелството просто не продължаваме, в работата ще сме принудени да общуваме с тези хора. Не е важно кой е крив и кой прав, важното е дали се получава - има уважение, разбиране и желание да се учим, да работим заедно. Обратното - интригите, спъването и дребните дрязги за хладилника или кафемашината не само развалят деня, но това се отразява на ефективността ви. Помислете има ли шанс да се оправи това или просто няма смисъл. Без драма и без наранени чувства - колективът е важен, чисто в професионален план.

Предусещате, че ви уволнят. Много е неприятно, наистина. Твърде неприятно, за да продължава твърде дълго. Затова по-скоро се опитайте да изпреварите събитията. Ако всички ви гледат накриво, не са доволни от работата ви, избягват ви и все нещо във ваша вреда се случва, поговорете с шефа или с колегите си каква е истинската причина. Да се окажете нежелани и непотребни е голям удар по егото, но в дългосрочен план е добре да се ориентирате навреме и да напуснете първи. Може би дори ще облекчите всички, които не знаят как да ви го кажат, но най-вече ще облекчите себе си. Както казах по-горе - понякога просто няма химия. И това е важен аргумент, а не празни приказки.

Тази работа генерално не ви действа добре на здравето, личния живот и отнема твърде много време. Това би трябвало да е решаващ аргумент. Децата, семейството, нашето здраве - това са неща, които се случват сега. Миговете не могат да се върнат, а работата за разлика от тях - може да бъде сменена. Не е лошо да си признаем навреме, че тази работа е твърде висока топка за нас, че може да потърсим нещо по-нископлатено може би, но с повече свободно време, по-малко пътуване, нормална почивка и други фактори, които са важни за вас. Не е лошо да се откажем от амбициите си и от стремежа да се конкурираме с колеги, съученици и приятели, ако чувстваме, че тази игра е твърде изтощителна.


“Добре, решили сме да сменим работата, сега какво? ”

Нека това не бъде решение за една нощ. Посъветвайте се, обмислете, преценете. Особено ако имате семейство, рисковете наистина трябва да са добре пресметнати. Започвайте да заделяте, ако нямате спестявания. Помислете за намаляване на личните разходи. Дали партньорът ви ще успее за известно време да поеме финансовата тежест също е важен въпрос.

Започнете да търсите работа от момента, в който решите, че искате да напускате. Винаги е добре да има план Б, нещо, на което да се облегнете. Дори това да е Бюрото по трудова заетост. Разпитвайте близки и приятели за работа. А ако сте решили да започвате нещо сами - трябват ли ви съдружници, кой би могъл да ви съдейства. Не се паникьосвайте, но и не оставяйте паузата в трудовата си биография твърде дълга.

Не горете мостове зад гърба си. Напускането на една работа никога не трябва да е със скандал и тръшкане на врати. Опитайте, доколкото е възможно, да обясните как се чувствате и какви са мотивите ви. Нека вашият началник схване, че няма личен елемент и не е емоционално решение. Може би ще му поискате препоръка или един ден ще работите заедно под друга форма.

Каквото решите, следвайте инстинктите си и мислете трезво. Работата ни е твърде голяма част от живота, не само по отношение за финансите, но и заради чувството за лична значимост, реализация, социален контакт. Не подценявайте дискомфорта си и действайте навреме, но обмислено.