Когато разпериш ръце за прегръдка

Hera.bg

Инна Георгиева
Забелязала съм, че в седмици преди рождения ми ден...всичко във времето се движи различно. Материята, срещите, не/смислите, думите. Като нещо, което си срещал, но не помниш откъде. Къде със свито от ужас сърце. Къде с чистородна радост.

Всичко около тази дата връхлита с такава сила, че назад във времето си мислех, че в очакването си...създавам намирания. Игра на ума. Разбира се...като всеки нормален човек съм обмисляла варианта, че ги търся подсъзнателно. Но сгъстяването е толкова силно, че просто престанах да ги мисля. И да ги приемам за нормално по това време. Наблюдавайки. Будно. Чувствайки. В това време...това само можеш да направиш.
Вървях вчера с приятел, когато от земята на плочките между пясъчните фуги нещо много малко, но много силно проблесна в очите ми. Така ме изненада тази светлина, че инстинктивно го докоснах с пръст. И излезе това.

Аз в християнския смисъл на Господ не съм убедена. Най- малко не съм кръстена. Но вярвам, че когато разпериш ръце за прегръдка... тя не трябва да е удобен другиму начин да те разпъне на кръст. Към всеки, който може да "свети", когато го погледна...с тази Вяра пристъпвам. Друга да бъда не мога. Изборът оставям на другите.



Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4967