Когато отиваме да хапнем, обикновено сме гладни или това е най-подходящото място да се срещнем с някого. И в двата случая ще похарчим пари срещу някаква храна и питие. Независимо дали имаме бюджет или сме готови да опитаме нещо ново и допълнително, ние сме клиенти, които застават пред търговци. Ресторантьорството, като всеки друг бизнес, си има своите скрити техники да ни подлъже да похарчим повече.

1. На менютата цените не се обявяват в лева - Често такъв надпис, както са задължени по закон, има в края на менюто - "Цените са в лева и са без ДДС". Трикът е цената да е някакво абстрактно понятие, което няма стойност на пари.

2. Закръглянето на цената- Отдавна цени, завършващи на .99 не са актуален трик. Борбата не е за едната стотинка. Сега можем да срещнем цени като 5.67 или 5.34. Създава се усещането, че едва ли не цената е калкулирана до три знака след запетайката, но пак старият трик със закръглянето е в сила.

3. Безкрайно (емоционално) описание на ястието - Така се внушава екслузивност, която то може и да не съдържа. Картофи, сотирани в пресни провансалски подправки, най-вероятно е задушени картофи с мащерка и риган. Но кое звучи по-апетитно?

4. "Тортата на баба", "Домашната пилешка супа на мама" и т.н. "семейни" рецепти - сантиментът е от ясен по-ясен и винаги работи. За градските хора, които изпитват носталгия по детство, прекарано на село, по училищните дни, в които мама постоянно е готвела вкусотии, такива описания отключват нещо повече от апетит.

5. Болярското гювече, шопското сирене, родопския пататник - когато географията продава. Особено силни аларми за туристите. Странно е в една малка страна да има толкова силно изразени регионални традиционни рецепти, но факт - ако сте във Велико Търново, ще искате да опитате болярското гювече, нищо, че съседни заведения съставките ще се различават.

6. Работата на менюто - акценти, шрифтове и картинки - Менюто ни среща понякога още от улицата. Туристите спират, оглеждат и решават дали да влязат. Ако искаш да хапнеш един бърз таратор, но видиш изкусителните картофки по селски, които намигат в компанията и на чаша изпотена бира, ами кой би устоял? Цяло изкуство е съставянето на менюто и работи, защото визуалният стимул е най-силният.

7. Скъпи съставки, евтини съставки - В салата например пише, че има пармиджано реджано, но се оказва, че то е съвсем малко, особено на фона на краставиците, които в сезон - ами доста евтини са. Но наличието на скъпото сирене оскъпява допълнително цялото ястие.

8. Две малки порции не правят една голяма - може грамажите да са математически издържани, но цените на две малки не правят една голяма. По-удобно е сам човек да изяде малка салата, но ако цената на голямата е по-изгодна, сме склонни да си вземем голяма и приятел да ни помогне. Какъвто е и планът.

9. Комбо менюта, специални оферти и оферта на деня - Не е лошо понякога. Обедно меню с вкусна супа, каквато ни се хапва в зимен ден, но към супата плащаме десерт и основно, което иначе не бихме поръчали. Комбо менюта - кафе и сок, кафе и торта. Плащаш по-ниска цена, ако бяха отделно, но ако не искаш торта или сок?

За някои трикове сме се досещали, някои са съвсем прозрачни и сме ги виждали в други области, но отново, както във всеки друг бизнес, и при ресторантьорството с парите си не купуваме само стока, в случая храна. За парите си ние получаваме обстановка, обслужване, отношение. Нещо повече - ние си купуваме преживяване. Ако то си струва, тогава не само ще си затворим очите и ще похарчим повече, отколкото сме планирали, но ще оставим и бакшиш. И най-вече - ще се върнем пак.