"Всичко изглеждаше като обещаващото начало на голямото щастие и понякога, до ден-днешен, след повече от трийсет години, Клариса с изумление установяваше, че това наистина е било щастието; че цялото изживяване се е състояло от една целувка, една разходка, очакваната вечеря и една книга...
Онова, което Клариса продължаваше да не разбира след цели три десетилетия, бе целувката по здрач върху парче изсъхнала трева, и разходката около езерото, когато комарите бръмчаха в спускащия се мрак.
Все още усещаше онова неповторимо съвършенство, а то отчасти се дължеше и на това, че така категорично съдържаше в себе си обещанието за още нещо. Сега вече знаеше: това е бил мигът, точно тогава. Друг е нямало."

"И все пак, не можеше да се отърве от чувството за пропуснатите възможности. Защото на този свят нищо не можеше да се сравнява със спомена за влюбените младини"

"Да, помисли си Клариса, време е денят да свършва. Даваме приеми, правим тържества, напускаме семействата си, за да живеем сам-сами в Канада, мъчим се да пишем книги, които обаче не променят света независимо от нашия талант, неспирни усилия и големи надежди. Живеем живота си, занимаваме се - всеки с нещо, - после заспиваме. Всичко е толкова просто и обикновено. Някои скачат от прозорците или влизат да се удавят, или взимат хапчета. Повечето умират случайно, при нещастни случаи, а още повече - голямато мнозинство, биват поглъщани от някоя болест или, ако са късметлии, от самото време. Едно е само утешението: отделен час тук или там, когато, противно на всякакви зли сили и очаквания, животът ни като че се разтваря и ни дава всичко, за което някога сме мечтали, макар че всички освен децата (а може би дори и те) знаят, че тези часове ще бъдат неизменно последвани от други, мрачни и много по-трудни. Въпреки това ние обожаваме града, утрото, надяваме се на нещо повече.
Един Бог знае защо го правим."

Издателство Фокус ООД, 2003 г.
Превод: Иглика Василева

*Заглавната снимка е от едноименния филм, в ролята на Вирджиния Улф е Никол Кидман, спечелила Оскар