Дойде ли време за мартениците, някакво радостно вълнение обхваща сърцето ми.. Не за друго, а защото свързвам този обичай с първия полъх на пролетта, аромата на влажна пръст и току-що поникващи треви. Ентусиазмът ми да спазя ритуалът за Баба Марта обаче силно спада при мисълта, че на този ден всички ще се появят с еднотипни мартеници. Затова реших да си направя нещо по-дискретно – не толкова мартеница, колкото бижу.

При изработката на моята импровизирана мартеница съм се ръководила само от две правила – преобладаващите цветове да са бяло и червено и материалите да бъдат естествени. Все пак обичаят е за здраве и плодородие, затова тук пластмасата и найлонът нямат място. Останалото оставих на фантазията си. Ето с какво се сдобих след обиколката по магазините за мъниста:

Бяла текстилна връв – 1 м.
Червена текстилна връв – 1 м.
Комбинирана закопчалка
Бял кръгъл седеф– 2-3 бр
Парички – 2-3 бр.
Натурални на цвят малки дървени мъниста – около двадесет
Червени кръгли дървени мъниста (или керамични) – около десетина
Няколко големи керамични мъниста – тръбичка и елипса

Бялата и червената връв разрязах на две. Така се получиха четири шнура по 50 см. Както са два по два (бял с червен), ги прикрепих към комбинираната закопчалка. Най-лесно пластините се притискат с клещи за бижута, но поради липса на такива, аз използвах обикновени.

На тази готова основа, започнах да редя мънистата в различни комбинации, като преди и след всяка направих възелче. Тъй като вървите са две по две, следих както да не се получават натрупвания на елементи, така и прекалено големи празни пространства. Затова технологията е мънисто на бялата връв, после мънисто на червената, като следя да не бъдат на едно ниво. Когато от вървите останаха свободни само 12 см., ги вързах заедно на голям възел, а на четирите свободни края сложих различни елементи – на единият голямото керамично мънисто, на другите два дървени, но в комбинации. Малко по-различно оформих само последната червена върва - завързах в средата бял седеф, а краят подпъхнах с игла в големия възел. Така се получиха висулки на различни нива, а там, където крайчетата на шнура останаха по-дълги, ги отрязах на сантиметър от мънистото. Това е моята идея за мартеница-бижу. Надявам се да ви хареса.