Към късното лято, малко изморени, малко прегрели, ние тотално се отпускаме. Че режимът е нарушен, така е. Че всички са в движение, децата - във ваканция, а ние едва излизаме/ влизаме от/в отпуска - така е. В това има своя чар и заради него толкова обичаме лятото, но ето идва есента, а с нея - небивал стрес. Плавното преминаване към сезоните идва именно с придържането към рутина, рамка от правила и известна доза дисциплина от наша страна. Преди да се отпуснем съвсем, някои съвети от нас, с помощта на които есенният стрес няма да е толкова голям.
Спете редовно.
Опитвайте да ставате всеки ден по едно и също време. Ако това така или иначе ви се налага, няма проблем. Но ако по някаква причина почивате по-дълго, имате свободна професия, която се влияе от ритъма на детската ваканция - със сигурност ставате все по-късно, в различни часове. Сънят е едно от основните елементи в нашия режим, затова е добре да не стресираме тялото с неравномерен сън и спане до късно. Целият следобед ще е горещо, затова не губете сутринта в излежаване.
Поддържайте хранителен режим.
Придържайте се към традиционното, но и сезонно меню и спазвайте приблизителни часове на хранене. Особено по време на отпуска се храним с нетипични за нас ястия в нетипични, обикновено късни, часове. За да отидем рано на плаж, изпускаме закуската, а на плажа за обяд ядем цаца или бланширни пържени картофи. Опитайте да се храните в обичайните си часове и с неща, които си обичате и през останалото време - супички, салати. Разбира се, тестването на нови неща е незаменимо приключение, но това трябва да е по-скоро изключение.
Спазвайте разкрасяващата си рутина
По време на почивката, и не само, но основно през лят, сме по-склонни да пренебрегваме някои от ритуалите си за красота. Забравяме да слагаме маска за косата или да се мажем с хидратиращ лосион след къпането след плажа. Но лятото може да е много стресиращо за лицето, косата. Затова да не изпускаме хидратацията, слънцезащитата и кремът против бръчки. Лежерното настроение е прекрасно бягство, пигментацията, отпуснатата кожа и цъфтящата коса - съвсем реално нещо.
Работете.
Да, това е също много важно - да не спирате да работите. Темпото на работа намалява от жегата, отпуските на колегите, шефовете, но дори и във вашия отпуск мислете за работа. Записвайте нови идеи, разговаряйте с колегите си, отмятайте мейлите. Ако една седмица или повече изключим напълно, рискуваме работата освен да се трупа, но и стресът да е по-голям. Всяка професия има по-лек режим през лятото, опитайте да се нагодите към него, без да изпускате основното темпо. Нека тези картинки, на плажна безметежност, безгрижие и изключване на телефони и служебната поща не ви съблазняват, ако не може да си го позволите и всичко само вас чака. Ако отчаяно чакате отпуска заради почивка от работата, помислете защо не успявате да си почивате през цялото това останало време.
Не отпускайте децата.
Те лягат късно, стават късно - да, ваканция е. Но техният ритъм пряко се отразява на нашия. Ако през учебната година цялата къща е ставала в 7, през ваканцията всеки си става, когато поиска - и то точно заради тях. Става така, че ние дори заспиваме преди тях, а те още имат енергия. Техният летен режим може да има час повече сутрин излежаване, но след това трябва да има четене, игра, срещи с приятели, изкуство, спорт. И ние да координираме техния ден, а не да позволяваме той да координира нас.
Планирайте есента.
Времето се изнизва много бързо и есента вече ни чака зад ъгъла, нищо, че е още август. Обмисляйте новите неща за есента. Започнете пазаруването за учениците, помислете за ремонта, нова работа, преместване. Когато денят отново стане зает и пълен, е късно тепърва да се правят планове - вече трябва да се действа. Организирайте си нещата така, че да не се струпа после всичко наведнъж.
Хората мислят за сезоните като за чакана промяна. И това е така - през зимата чакаме пролетта заради новото начало на живота. През пролетта чакаме лятото заради топлото и почивките. През лятото чакаме есента за хладното и изобилието. През есента чакаме зимата заради снега, Коледа. Всички промени, разнообразието са добри, когато не докосват основата, фундамента, който ни определя като личности. Независимо от сезоните, ние оставаме едни и същи. Тази стабилност трябва да остане устойчива.
