
![]() |
Останете във връзка с възрастните си родители/баби и дядовци - Да, животът е зает и промяната е неизбежна. Въпреки всичко, не забравяйте да запазите родителите/ бабите и дядовците си част от него. Отделете малко време веднъж седмично, за да посетите или поне да се обадите на близките си хора. Ако живеете далеч от тях, създайте средства за редовно общуване (има толкова много начини за свързване и комуникация). Ако те се чувстват неудобно с технологията, помолете някой, който може да помогне да я настрои за тях и да им покаже как работи, лека-полека те ще свикнат да я използват и ще се чувстват по-свободни и сигурни, че винаги ще имат връзка с вас. Може би често си мислите, че няма какво ново да им разкажете, но за тях всеки един шанс да чуят гласа ви, ще бъде като подарък. Бъдете в крак с техните ежедневни случвания като ги питате какво правят. Също така слушайте внимателно и се опитайте да уловите нещата, които не ви казват открито - например за здравословни проблеми или финансови притеснения. Попитайте ги дали има нещо, от което се нуждаят или какво можете да направите за тях. Понякога няма как да разберете това, освен ако не ги попитате, тъй като много от родителите и особено бабите и дядовците ни, са много внимателни, за да не натоварват децата/внуците си.
Приемане на възрастовата разлика и уважение към чувствата и предпочитанията им - Те правят нещата по определен начин от дълго време - всякакви промени в техния начин на живот, нагласите и вярванията, стават много по-трудни с възрастта. Възгледите ви може да се различават много или дори да се противопоставят на тези на възрастните ви роднини, но най-добре е понякога да се съгласявате, дори и да не го чувствате. Уважавайте нещата, от които се интересуват, предпочитанията, които са важни за тях сега – може да не ги разбирате и да ви се струват безсмислени или излишни, но важното е, че за тях значат нещо.
Бъдете търпеливи в общуването с тях и се опитайте да им донесете радост - Нашите родители, баби и дядовци винаги са били героите в нашето детство, хората, които могат и знаят всичко, които са правили и невъзможното, за да ни зарадват. Идва един момент, обаче, когато ние трябва да се погрижим за тях, за да се почувстват добре, обичани и специални. Донесете щастие в живота на роднините си - обадете им се без повод, посетете ги и прекарайте известно време заедно, разговаряйте и се смейте. Разбира се, ще има приказки за тъга, когато те губят приятели и истории за трудностите, които са преживели, но е важно да им напомните какво е да се чувстват щастливи. Споделете забавни истории, спомнете си щастливи моменти от миналото. Преразглеждането на семейни спомени ще им помогне да разберат, че винаги ще носите частица от тях в сърцето си.
Изслушване и даване на съвет - Бъдете готови да ги изслушате внимателно преди да се хвърлите да давате съвети. Нека родителите/ бабите и дядовците ви да знаят, че сте там за тях и че сте щастливи да предложите подкрепа, ако те я поискат. Те биха могли да бъдат по-бавни и по-малко активни, отколкото преди, но все още могат да вземат свои собствени решения и е важно да уважите това. Помислете колко важно е да чувствате, че държите нещата под контрол. Не предполагайте, че вашите възрастни роднини не са в състояние да се погрижат за техните нужди, освен ако има ясни признаци, че това е така. Дори тогава, уважавайте тяхната независимост.
Обяснявайте чисто и спокойно - Говорете спокойно през цялото време и не усложнявайте обясненията си, особено ако обсъждате неща, които са изключително емоционални – напускане на дома, загуба на домашен любимец, преместване в дом за възрастни хора или промяна на рутинните им процедури. Подгответе се предварително, попитайте ги как се чувстват, има ли нещо, което ги притеснява или постиска. Когато получите представа за това, което предпочитат, можете бавно да преминете към темата. Това е много по-добър начин, отколкото избягването на такива разговори, докато наистина нямате алтернатива и след това трябва да вземате масови решения наведнъж. Имайте предвид, че с възрастта слухът и зрението отслабват, не повишавайте тон, не демонстрирайте раздразнение – просто подходете с търпение. Ако се налага намалете звука на телевизора или помолете за това, ако разговаряте по телефона.
Помощ - Започнете просто като ги попитате за техните нужди. Ако те са твърде горди, за да кажат, че се нуждаят от помощ или не могат да се сетят за нищо, погледнете наоколо и вижте какво може да се направи за тях, за да се облекчат усилията им. Можете да помогнете по много начини - пазаруване, осигуряване на лекарства, почистване на дома или двора, разхождане на домашния любимец, настройки на техниката, за да им бъде по-лесно да работят с нея, осигуряване на книги/ вестници, ако обичат да четат и други.
Най-големият страх за възрастните хора е забравата, която води до нелечима самота. Дарявайте близките си с внимание и усмивки, бъдете позитивни, когато общувате с тях. Помислете за това, как вие бихте искали да се отнасят с вас, когато сте на техните години. Постарайте се да ги накарате да се почувстват полезни и уважавайте мнението им. Никога не предполагайте какво чувстват или мислят, просто бъдете добри слушатели, наблюдавайте езика на тялото им, вгледайте се в очите им, за да ги разберете истински. Ценете и се радвайте на моментите си заедно, защото един ден ще ви липсват повече от всичко. Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5154