
![]() |
Внимателно използване на извинителни фрази – понякога, в желанието си да бъдем внимателни, можем да прекалим с извинителните/ подготвителни фрази и да предизвикаме обратния ефект. Бъдете пестеливи в използването на: „Просто искам да съм честна/честен с теб…“, „Не искам да те разстройвам, но…“, „Не искам да ме разбереш погрешно…“ Трудният разговор е труден, защото е труден. Тези фрази няма да омекотят нещата нито предварителното извинение, че не искате човекът да се разстрои от нещо, което все пак ще го нарани. Друг специфичен момент, според специалистите, е използването на „но“ в трудните разговори – едно малко „но“, което прави нещата да изглеждат още по-зле. Те съветват да замените съюза „но“ с „и“, тази малка промяна може да има голямо значение: „Искам и двамата да сме щастливи и се нуждая от малко пространство.“ Промяната е едва доловима, но може да направи разликата при другото лице, разграничаващо положителното и отрицателното в изречението.
Правилната концепция – трудният разговор има три части на взаимодействие – аз, другото лице и проблемът. Разговорът изчезва на мига, когато хората се фокусират върху "аз" и проблема, без да обръщат внимание на другата страна. Колкото по-информирани сте за другия човек - неговите думи, изрази, чувствата зад тях, емоциите, толкова по-лесно ще можете да управлявате разговора, като забележите вашето въздействие и отговаряте на недоразумения, объркване или прекъсване. Не можете да контролирате резултата, но можете да контролирате процеса.
Има ли подходящ момент? - едно от най-трудните неща за сериозните разговори е да знаете кога да ги проведете. Ако не сте сигурни кога ще бъде подходящият момент, нека другият човек реши. Опитайте с: „Чудех се дали можем да поговорим, когато имаш възможност.“ Ако разговорът ви е неочакван, обикновено любопитството ще спечели, а другото лице или веднага ще попита какво се случва, или ще се върне при вас и ще започне разговора веднага щом е в състояние. Бъдете внимателни обаче, ако оставите инициативата на другата страна, той/тя може да се досети, че предстои нещо важно и не дотам приятно, и за да се справи с него, просто ще го отбягва и отлага във времето.
Правилно отношение към другата страна - никой няма да се интересува от това, което искате, докато не е сигурен, че ви е грижа за самия него. Избягвайте да сте студени, раздразнителни или разсеяни. Няма нищо лошо да чувствате тези неща, но ефектът им върху ситуацията обикновено е негативен. Разговорът ще протече по-леко, когато покажете, че инвестирате в човека, а не само в резултата.
Придържайте се към фактите - няма нищо лошо да кажете как се чувствате, но бъдете внимателни, за да не позволите на вашето мнение да влоши ситуацията. Едно е да се каже: „Тъжна съм, че не прекарваме достатъчно време заедно, както преди. Лисваш ми.“ И съвсем друго е: „От както започна да се виждаш с него/ нея, сякаш си се превърнал/а в негова/нейна сянка.“ Когато чувствата идват от любов и честност, те са склонни да сближават хората. Мнението, от друга страна, може да доведе до дистанция между двама души, особено когато вашето мнение включва личен коментар.
Бъдете добър слушател – и с отворено сърце, и с открит ум - когато чуете достатъчно от историята на някого, поведението им често има смисъл. Това не прави поведението по-добро, но може да е по-лесно да се разбере и съответно реакцията да бъде по-адекватна. Опитайте се да научите колкото можете повече за другия човек и как тя/ той вижда ситуацията. Какво вижда тя/ той и какво вие не успявате? Какво трябва да знаете, за да разберете дали техните действия имат смисъл? Да бъдеш чут е красиво нещо като усещане - за всички. Когато хората се чувстват чути, отбранителните способности, гневът, страхът и прекъсването често се смекчават, отваряйки по-голям потенциал за разбиране и удовлетворяване на нуждите.
Използвайте „аз“ форма – не е нужно да променяте мнението на никого, просто трябва да бъдете разбрани. Използвайте „аз“ (аз съм /аз мисля/ аз чувствам) вместо „ти“ (ти си/ ти мислиш, че можеш…/ ти ме караш да…) – тази форма на изразяване намалява нуждата от отбранителен отговор. Специалистите посочват следния пример: „Аз не разбирам какво имаш предвид…“ е съвсем различно от „Ти говориш напълно неясно…“
Не предполагайте, че другият знае от какво имате нужда - една от най-големите грешки, които правим във всички взаимоотношения, е да приемем, че другият човек е наясно с повече, отколкото всъщност знае. Внимателно показвайте на другата страна какво е важно за вас и им позволете да направят същото с техните нужди.
Поемане на ангажимент – какво следва след този тежък разговор? Бъдете ясни за посоката на развитие на дадената ситуация след трудния разговор иначе всичко губи смисъл и няма да последва никаква промяна.Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5191