Според европейско проучване от 2011 г., 55% от хората с психично здравни проблеми не успяват да се върнат на работа, въпреки че правят опит. От тези пък, които се връщат, 68% заемат по-ниска позиция и имат по-ниско заплащане в сравнение с предишната си работа. Чувството за "белязаност" тежи над служителите те да говорят открито, да превъзмогнат психичните си проблеми. Да се адаптират и интегрират.

Около 38,2 процента от населението на ЕС някога през живота си са преживели психично заболяване, сочи още проучването. 14% от тях са били с тревожни разстройства, 7% с безсъние, 6,9% с депресивни разстройства, 6,3% – с психосоматични разстройства, над 4% са злоупотребявали с алкохол или вещества.

“Стресът е основният фактор в психичните заболявания, възникнали в и заради работната среда. ”

Една голяма част от факторите, причиняващи стрес, идват директно от работодателите. Мнозинството от тях, освен че не отчитат как с действията си причиняват извънреден стрес, но и не разбират, че е в техен интерес да се грижат за служителите си и тяхното психично здраве. Неправилно разпределение на работата спрямо времето и възможностите на служителите, извънреден труд, влошено общуване между мениджъри и служители. Липса на стимули, мотивация, признание - това са все фактори за стрес, идващи от работодателите.

Следващ голям източник на стрес е общуването между колегите. Лоши взаимоотношения с другите работещи, междуличностни конфликти; несгоди поради предразсъдъци на възрастова, полова, расова, етническа или религиозна основа. Отношенията между служителите също до известна степен зависят от работодателите - при наличия на конфликти те трябва да посредничат и да бъдат обективни.

Самата работа също е източник на стрес. Ако тя е опасна, лошо платена, с извънреден труд, който не бива оценен и платен. Ако работата е монотонна, безсмислена, без развитие и социално признание. ОТ друга страна, ако служителите са под непрекъснато обучение, наблюдение за резултатите, ако върху тях се упражнява натиск и изискванията са твърде големи. Всичко това неизменно създава стрес на работното място.

Отношението "работа-личен живот" е типично съвременен източник на стрес, свързан с работното място. На служителите от всякакви области на труда, всякаква служебна йерархия им е все по-трудно да разпределят времето, вниманието, да поставят приоритети. Чувството за разкъсаност между дома и работата, между личното и служебното време причинява тревожни разстройства. Особено податливи и уязвими са жените, и то тези с по-висока позиция. Върху жените все още се упражява социален натиск, те да са добри майки и домакини, но и икономическите фактори ги принуждават или стимулират, зависи от гледната точка, да търсят високоплатена работа, която върви с повече отговорности и "краде" повече от времето за дома и семейството.

Проучвания показват, че изборът на работа и на конкретен работодател не само влияе на ежедневните нива на стрес, но има по-дълбоки отражения. Работата изпълва почти целия ден на днешните хора и тя влияе комплексно на качеството на живот, чувството за щастие и пълноценност. Ако към стреса не се подходи с нужното внимание, той е способен да причини депресия, тревожност, да отключи суицидни наклонности, паник атаки. Да, голяма част от отговорността се поема от работодателите и средата, която създават пряко, но друга голяма част зависи единствено от нас и нашата отговорност към здравето.

Статистиката е от Национален център по обществено здраве и анализи към МЗ.