Едва ли някои се съмнява, че Откриването на Америка завинаги преобръща историята на Европа – политическата, тъй като колониалните държави стават най-великите сили в света, икономическата, защото в пъти се увеличават добива на благородни метали и приходите от търговия, културната и социалната, вследствие на миграцията на милиони европейци, които напускат поотеснелия стар континент в търсене на късмета си.

Ако обаче се замислим, кои последствия от Великите географски открития са оказали най-голямо върху живота на поробените по това време българи, то няма да бъдат нито политическите, нито икономическите или социалните, а кулинарните. Оказва се, че не друго, а земеделските култури донесени от далечна Америка стават причина за истинска революция в битието на нашия народ.

Трудно ми е да си представя, с какво са се хранели нашите деди, когато още не са предполагали за съществуването на боба, доматите, картофите, пиперът, царевицата, слънчогледът и тиквата - с една дума всички онези култури, които днес смятаме за традиционни в нашата кухня. Те започват да се появяват на нашата трапеза едва през 16-17 век, а някои дори по-късно.

Доматът
Този така обичан днес зеленчук произхожда от земите на Чили и Перу, но не бил особено популярен в кухнята на местните индианци. Поради това, когато попада на Стария континент (ср. на XVI век), европейците се отнасят подозрително към него и дори не помислят да използват ярките му, зрели плодове за храна. Дори напротив – смятало се, че червените домати, които били отглеждани единствено с декоративна цел, са силно отровни.

По този повод съществува една любопитна история, която по ирония на съдбата се случила в родината на домата – Америка. Тя разказва как подкупен готвач, се опитал да отрови Джордж Вашингтон, като сложил в ястието му домати. Първият президент на Съединените щати хапнал с удоволствие от поднесеното му блюдо и както сигурно се досещате, дори не разбрал за покушението.

Всъщност убеждението, че доматите са отровни не е съвсем лишено от основание. Зелените плодове съдържат голямо количество соланин – силно токсично вещество, което намалява по време на зреенето или след кулинарна обработка. Дори и с червените домати не бива да се прекалява, защото макар и в по-малка доза, те също съдържат този гликоалкалоид. Не е ясно обаче защо европейците са смятали за по-отровни зрелите, а не зелените домати. Вероятната логика е, че в природата обикновено отровните растения са обагрени в ярки цветове.

Първи започват да използват за храна доматите италианците и португалците. След това зеленчукът се настанява в чиниите и на останалите европейци, а по-късно се завръща триумфално и в родната си Америка. В България зеленчукът започва да се отглежда в края на XIX век, но най-любопитното е, че до 1930 г. за ядене се използват само зелените плодове под формата на туршия. Най-вероятно и това се дължи на „отровната” слава на червените домати, която макар отдавна да била разсеяна в Европа, все още властвала по нашите земи. Едва след това българите започват да приготвят доматени сосове със зеленчука и прочутата Шопска салата.