Фасулът
Бобът вероятно е едно от най-старите културни растения в света. Произхожда от Южна Америка, където местните индианци са започнали да го отглеждат за храна преди повече от 6000 години. Той е и едно от първите растения, които експедицията на Христофор Колумб пренася на Стария континент. И тъй като фасулът се оказва съвсем непретенциозна култура, а добивите от нея – големи, започва бързо да се разпространява из цяла Европа, включително и в България. Каква е обаче причината бобът да стане символ именно на нашата национална кухня, а не примерно на френската или руската остава загадка. Разковничето за нея вероятно се крие в друга бобова култура – баклата, която от векове присъствала на масата на българите. И така в средата на 16 век, когато бобът се появил, той не трябвало тепърва да си извоюва място в нашата кухня, а просто заменил в рецептите близката на вкус бакла.

Царевицата
За всички индиански цивилизации царевицата била не само храна, но и религия. Богът на царевицата бил един от най-почитаните, а кръвожадните ацтеки дори му принасяли човешки жертви, с надеждата да измолят по-добра реколта. Смята се също така, че в основата на загадъчния календар на маите стои не друго, а циклите на вегетация на царевицата.

Когато Христофор Колумб достигнал новия континент, първото, което виждал навсякъде – Мексико, Хаити, Перу, Чили, била царевицата. Затова още при втората си експедиция, той я пренесъл в Европа. Така царевицата започнала да се отглежда в Испания, Франция, Португалия и при нас на Балканите. Появил се българския качамак и румънския му еквивалент наречен „мамалига”, в някои страни започнал да се прави царевичен хляб, а млечните зърна да се използват за плънки и салати. И все пак на Стария континент царевицата никога не получила онази почит, която й била отдавана в нейната родина, а се използва предимно за фураж.

Картофът
Картофите са може би последната култура, която испанците пренесли на континента от Новия свят. И тъй като растат под земята, европейците ги приели с огромно недоверие. Смятали ги не само за нечиста, но дори за дяволска храна. По ирония на съдбата обаче именно това „пъклено” растение помогнало на християнския свят, да се избави от огромното икономическо влияние на най-големия си враг – Османската империя. По това време тя не само заплашвала Западна Европа със завоевание, но и държала монопол върху търговията със зърнени култури. Но картофът се оказал не само по-издържлива култура от пшеницата, но и също толкова хранителна. Затова в него европейските монарси съзрели шанс да се избавят от османското влияние и започнали да стимулират производството му. Въпреки това съпротивата на селяните продължавала, но скоро и за нея бил намерен „цяр” – за тези, които показвали гнус към картофа някои най-суровите владетели предвиждали смъртно наказание.

От Америка произхожда и най-популярната подправка в сладкарството - ванилията. И макар днес да я използваме в предимно в синтетичен вариант, без не я е трудно, да си представим, който и да е сладкиш. От Новия континент идва и още едно любимо лакомство - шоколадът, но това е една друга история...