Може би сте чували и преди термина "криза на идентичността" и вероятно имате някаква представа какво означава това. Но откъде произхожда тази идея? Защо хората изпитват лична криза? Дали събития от миналото имат отношения за появата ѝ?

Концепцията за кризата на идентичността идва от Ерик Ериксън (германски психолог и психоаналитик от еврейски произход, известен с теорията си за социалното развитие на човешките същества), който вярва, че формирането на идентичност е от ключово значение за живота на всеки човек.

Докато развиването на чувство за идентичност е важна част от тийнейджърските години, Ериксън не вярва, че формирането и разрастването на самоличността е ограничено само до юношеството. Идентичността е нещо, което се променя и развива през целия живот, когато хората се сблъскват с нови предизвикателства и се справят с различни преживявания, ситуации, взаимоотношения.

“ Какво представлява кризата на идентичността? ”

Не сте сигурни за вашата роля в живота? Понякога имате усещането, че не знаете кои сте в действителност, кое е „истинското ви аз“? Ако отговорите с "да" на предишните въпроси, може да имате криза на идентичността. Теоретикът Ерик Ериксън формулира термина "криза на идентичността" и вярва, че това е един от най-важните конфликти, с които хората се сблъскват. Според Ериксън една криза на идентичността е време на интензивен анализ и изследване на различни начини за гледане на себе си.

Защо се появява тази криза?

Ние страдаме от криза на идентичността, когато загубим една идентичност, която използваме, за да храним нашето его. Целта на повечето от нашите идентичности е само това - да поддържаме егото си. Хората могат да се идентифицират с почти всичко - материално притежание, място, приятел, религия, партньор, страна, социална група и т.н. Ако искате да знаете какви са идеите или нещата, с които се идентифицирате, просто обръщайте внимание на думите, които обикновено поставяте след употребата на притежателни местоимения (моят град/ моята работа/ моята кола/ моят партньор/ моят университет и т.н.). Всичко, което поставяме след местоименията за притежание, формира разгърнатата ни идентичност (идеи, които отнасяме към себе си, които използваме, за да дефинираме личността си).

Хората силно се привързват към идентичността си и то с основателна причина – тя помага да запазят собствената си стойност, което е и основна цел на всички. Така че, загубата на самоличност означава загуба на самооценката, а за някои хора това може да бъде унищожително. Когато човек загуби една от важните си идентичности, повишаващи егото, се случват и кризите на идентичността.

Как да се справим с кризата на идентичността?

Изследвайте самоличността си – помислете за качествата и характеристиките, които ви определят. Изяснете ценностите си – какво е най-важно за вас? Кои са хората, които са повлияли на възприемането на тези ценности? Помислете дали тези качества и принципи са се променили през годините.

Определете какво ви кара да се чувствате сигурни – за много хора това са семейството и приятелите. Помислете за взаимоотношенията в живота ви – ако има такива, които са ви разочаровали, каква е причината за това? Има ли взаимоотношения, от които се чувствате зависими? Как би изглеждал животът ви без тях?

Изследвайте интересите си – помислете за това как прекарвате свободните си моменти. Кои са нещата (хоби, дейности), за които отделяте най-много време и енергия. Защо тези интереси са важни за вас? Ще бъдете ли същият човек, ако нямахте тези интереси?

Бъдете отворени за промяна – осъзнайте факта, че нищо не е вечно, нещата се променят (хората се разделят, сменят работното си място, местоживеенето си). Запитайте се дали в рамките на десет или двадесет години ще съжалявате, че не сте имали шанс да опитате нещо ново или да правите нещата по различен начин. Позволете си да приемете новото в живота си (нови възможности, предизвикателства, контакти).

Работете върху взаимоотношенията си – силната връзка със семейството или приятелите също може да помогне да се почувствате по-стабилни по отношение на идентичността като ви даде усещане за принадлежност. Нека близките ви хора знаят, че ви е грижа за тях. Отделянето на време и усилия за изграждане на по-силни взаимоотношения ще ви помогне да се чувствате по-щастливи и по-сигурни.

Намерете начини за личностно израстване – независимо дали това ще е свързано със спорт, образователни курсове, пътувания, професионални обучения, творчество - отстоявайте нещата, които са важни за вас и не спирайте да се развивате, да постигате нови цели, да растете като личности и професионалисти.

Визуализирайте най-доброто възможно бъдеще за себе си - представяйте си живота, който искате да имате, нещата, които искате да постигнете, бъдете положителни и се упражнявайте всеки ден за около 20 мин.

Единственият сигурен начин да се избегне криза на идентичността е човек да не се идентифицира с временни неща (може би е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но е факт). Когато се идентифицираме с временни неща, нашата самооценка автоматично става крехка – няма как да знаем кога тези неща ще ни бъдат отнети, ще изчезнат или ще претърпят коренна промяна. По този начин ставаме зависими от капризите на живота и по-лесно можем да изпитваме криза на идентичността.

В днешния бързо развиващ и променящ се свят, кризите на идентичността са по-разпространени, отколкото по времето на Ериксън. Тези конфликти със сигурност не се ограничават до тийнейджърските години. Хората са склонни да ги изживяват в различни етапи през целия си живот. Проучването и познаването на различните аспекти на личността в отделните области на живота, може да помогне за укрепване на личната идентичност. Тъй като целта ни е да запазим собствената си стойност, единственото логично решение е да се идентифицираме с постоянни и дълготрайни неща. Когато човек се идентифицира със своите знания, умения и индивидуалност, този вид идентификация ще остане с него завинаги.