
![]() |
Гневът е пряко свързан с неканализирана болка
Депресията отчасти е гняв, обърнат навътре
Често същността му е скритият страх
Ефектът му може да бъде унищожителен, както за психиката, така и за физиката ни
Гневът служи за постигането на моментна цел, от която след това не изпитвате удовлетворение- представете си, че някой ви нагруби с дума и вие му отвърнете с десет обидни думи. Нима след това се чувствате по-добре? Как точно вашата реакция изтрива думата на опонента ви?
Гневът създава чувство на пораженство и на самосъжаление- това ли искате да изпитвате наистина?
На първо място- да не искаме „на всяка цена“. От време на време да се пускаме по течението и да оставяме нещата сами да се наредят- не винаги нашият сценарий за живота е най-правилният.
Гневът е пропорционален на желанието- колкото по-силно е то, толкова по-всемогъщ е той. Нима си заслужава? Може да имате и да осъществите още много желания, но не „на цената на всичко“.
Гледайте по-повърхностно на нещата и си задавайте по-често въпроса „какво ще стане, ако не го получа?“ Нима животът ви ще рухне, ако не ви одобрят за онази работа? Или нещо изобщо би се променило, ако някой ви обиди? Съдбата вероятно има по-добри планове за вас, а човекът обидил ви по никакъв начин не ви е навредил, ако вие самите не вярвате в неговите думи.
Не възприемайте себе си и живота си чак толкова на сериозно. Едва ли сте тук, за да спасявате планетата. Никой не очаква от вас да бъдете победители. Очакванията са само във вашите глави.
Нещата в живота не винаги се подреждат по най-справедливия начин и често не е във вашите възможности да промените несправедливостта. Това не означава, че приемайки я, вие няма да намерите нова, ваша си справедливост и да бъдете отново щастливи.
Използвайте хумора и смеха. Те са добри учители. Опитайте да погледнете себе си отстрани и си дайте сметка, че животът ви трябва да бъде повече забавен и много по-малко сериозен. Та нима нямаме нужда от удоволствия и смях? А те са най-големите врагове на гнева.
Животът на другите е резултат от техния избор. Повтаряйте си го често, за да си дадете сметка, че понякога точно този техен избор ги прави нападателни спрямо вас. Помнете, че никой не обижда първи, ако самият той не е дълбоко огорчен от нещо, някой или от целия си живот.
Колкото по-лесно и бързо се справяте с гнева и го игнорирате, толкова повече време и място ще имате за приятелството и любовта.
Да признаете, че сте гневен и да поговорите с човека, който ви е вбесил. Да извадите и най-черните си чувства на показ, за да покажете, че не се страхувате от тях, да потърсите правотата си чрез признание и обяснение, а не чрез хаотични и безсмислени обиди
Да игнорирате случващото се, тръгвайки си от мястото и човека. Когато се приберете у дома, спокойно може да излеете гнева си- да покрещите насаме, да счупите нещо дори. И все пак, дори в такива моменти не губете разсъдъка си и бъдете внимателни, защото можете да се ударите или порежете, без да сте го искали. Несъмнено това чувство понякога спешно има нужда от „врата“, през която да излезе с гръм и трясък и в това няма нищо осъдително, стига да не забравяте, че това състояние може да бъде опасно за здравето ви и то по много начини.
Просто да приемете ситуацията, да вдишате дълбоко и да осъзнаете, че „никой никога не бие мъртвото куче“. Не помня кой го беше казал, но истината е точно тази- за да някой ви разгневи до краен предел, вие имате твърде значимо присъствие в неговия живот.Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5270