Някои хора, срещали бахара само в мляно състояние, смятат, че той е смес от подправки. Други не се докосват до него, поради специфичния му аромат и вкус. Трети го употребяват твърде често, без да знаят, че той е там - в сушени колбаси или...готвено зеле, например. А някои дори го бъркат с черния пипер.

Бахарът (англ. Allspice, лат. Pimenta dioica) е подправка с богато минало, много характерна за карибската кухня, освен това и много полезна - един от онези позабравени „овкусители“ в кухнята, който си заслужава да познаваме по-добре. Той може да придаде невероятен изтънчен вкус на прости ястия като печено зеле или яхния, гювеч - неотличим от общия, но незаменим, веднага, щом усетим липсата му.

В миналото тази подправка е била много по-употребявана. Христофор Колумб я открива на Карибите, смятайки я за пипер. В последствие в Испания му дават името пимиента, което в превод си е именно пипер. Наименованието бахар пък всъщност е турската дума за подправка. Със своята сложна и специфична миризма, наподобяваща нещо средно между канела, карамфил и индийско орехче, бахарът се нарежда в графа специфични подправки, с които обаче, стига да знаем как, можем да превърнем ястието в шедьовър. Малко хора знаят, че по скалата на Сковил за лютивина, бахарът получава между 100 и 5000 единици, което не е никак малко.

Голяма част от тази подправка се добива в Ямайка, но сред основните му производители се нареждат и Мексико, Хондурас и Гватемала. Бахарът представлява малко храстообразно дръвче, обичащо топлината. Самите му зрънца всъщност са сушените плодове на растението Pimenta dioica. Тези плодчета се берат, докато са все още зелени и се сушат. Когато изсъхнат, те са кафяви и добре знаете, че приличат на големи кафяви зърна пипер. Пресните листа също се използват. Те наподобяват дафинов лист и се поставят в ястието по време на готвене. За разлика от дафиновия лист обаче, те губят много от аромата и вкуса си, когато се изсушат. Една от най-хубавите черти на това растение е, че лесно се приспособява към отглеждане в саксия у дома или в парник.

В кулинарията

Бахарът се слага в някои готови колбаси и в туршии. Отличен е за подправка на телешко месо и риба. В ориз, сосове и маринати - перфектен е за придаване на специфичен мирис и вкус. Освен това ще ви донесе някои здравословни ползи, особено за хранисмилането. "Олекотява" вкуса на по-мазните ястия.

Съдържание: Мастни вещества, етерични масла- евгенол, цинеол и др., танин, захари, смоли

Лечебно действие

• Повишава апетита
• Подобрява храносмилането
• Успокоява нервната система
• Подобрява съня
• Действа благоприятно при бронхит и астма
• Помага при болки в червата
• Има газогонно действие
• За облекчаване на болки в мускулите
• За успокояване на зъбобол

Приложение, дозировка и противопоказания

Едва цели 3-4 зрънца в ястието са ви напълно достатъчни - не си позволявайте по собствено усмотрение да надвишавате дозата. Може да стриете зърна или да приемате бахар под формата на етерично масло.

Най-често срещаната рецепта е:

Заливате една чаена лъжица счукани зърна с 250мл вряща вода. Похлупвате за 10 минути и пиете три пъти дневно след ядене и задължително след консултация със специалист.

Бахарът е противопоказен при дразнимо черво, язва, колит, хора с чернодробни и бъбречни проблеми. Възможно е да предизвика алергична кожна реакция. Също така трябва да се избягва от бременни и кърмачки.