Всеизвестно е, че детето има нужда от два авторитета в живта си, за да израстне пълноценно, уверено и щастливо. Бащиният и майчиният са еднакво важни, когато се допълват и получават свой превес в определени периоди от израстването. Когато детето е малко, то има нужда от закрилата, нежността и подкрепата на майка си. За да се чувства обичано и сигурно. Има моменти, в които бащите присъстват повече от позитивно и в по-ранните години - с необъзаданата игра, в разчупването на еднообразието. Но с израстването бащиното присъствие става повече от необходимо - става критично важно.

Един такъв случай е когато детето става обект на тормоз в училище. Тормозът може да е физически, но може да е вербален (обиди, подигравателни звуци, крещене), може да е психически (унизяващо поведение или думи, които въздействат негативно върху самочувствието и психическата стабилност на детето).

МВР: Тормозът в училище. Как да го разпознаем и да реагираме

Как може да помогне бащата в случай на тормоз:

Бащите са по-склонни да се абстрахират от емоциите и да разсъждават логично и рационално. Те могат да видят ситуацията такава, каквато е, докато преценката на майката нерядко е пристрастна.

Бащите дават на детето чувство, че са защитени, но по различен начин от защитата на майката. Майките се свързват с физическото оцеляване и обгрижване, докато бащите - със социалното. Бащата застава с авторитета си зад детето с тежест, каквато майката няма. Дори напротив - майчината закрила в училищната възраст може да изиграе точно обратната роля.

Бащите са силни физически и дори да не вярваме, че силата решава конфликта, в очите на децата те просто могат да ги защитят от физическо посегателство, дори само с присъствието си наоколо. Ако майката води детето на училище е едно, ако го прави бащата и демонстрира близост с детето пред всички - съвсем друго.

Бащите са по-лесни за разговор, когато решат да слушат децата си и истински им обръщат внимание. Майките повече нищят хиляди гледни точки, разсейват се, колебаят се, емоционални са, докато бащите по-рядко прекъсват, слушат внимателно и стигат до целта на разговора без многословия. Децата понякога предпочитат точно това, защото не ги напряга.

“Ако забележите, че детето ви преминава през нещо, но не споделя с вас, потърсете помощта на бащата или на някого с изразен бащин авторитет.”

Поощрявайте таткото да общува с детето през цялото време, без да се месите и критикувате. Не е важно да сподели на вас, а на някого. Ако тяхното общуване е непринудено и често, може би ще се довери на него.

Разговаряйте и вие за детето си в негово отсъствие. Сверявайте информация, като пазите тайните и доверието, ако то е изискало от вас това. Обсъждайте успеха, приятелите, как прекарва свободното си време.

Когато детето има проблем, застанете зад него като семейство, споделяйте тази отговорност. Нека то чувства вашата подкрепа. Възможно е да се съпротивлява в началото, да си мисли, че го излагате, но то всъщност иска точно това. Винаги ще го иска.

А ако отглеждате сама детето си и усетите тревожни признаци, потърсете някой ваш приятел, съсед, роднина от мъжки пол, който да поговори с детето. На когото то има доверие. Не се обвинявайте, че сте лишили детето си от постоянно бащино присъствие, но това, че възрастните имат конфликт не трябва да се му отразява.

“Безопасността на децата е от първостепенно значение и основен приоритет ”