“Ако вятърната мелница се окаже твърде непреодолима, ще се помъча да видя какво може да се направи с вятъра.”

Рафаел Сабатини е английски писател с италиански произход, автор на романтични и приключенски романи. Сред най-популярните му творби са „Морският ястреб“ (1915), „Скарамуш“ (1921), „Капитан Блъд“ (1922), „Черният лебед“ (1932) и др. През своята творческа кариера писателят успява да издаде 31 романа, 8 сборника с кратки истории, 6 фантастични книги, многобройни кратки разкази и няколко пиеси.

Сабатини е роден на 29 април 1875 г. в древния град Йези (Италия), който се намира близо до Адриатическо море и пристанището на Анкона. Родителите му са били известни оперни певци: баща му е италианец – Винченцо Сабатини, а майка му Анна Трефорд е англичанка. Като момче Рафаел има голям интерес към историята, страстен читател е, а поради обстоятелствата научава и няколко езика – английски език учи от майка си, посещава училище в Португалия, а като тийнейджър учи и в Швейцария. В резултат на това едва 17-годишен, той владее цели шест езика. След като завършва образованието си, Сабатини работи в кантора в Ливърпул, където близо 10 години се занимава усърдно с търговска кореспонденция и превод на документи.

“Само този, който не притежава нищо, няма врагове.”

Започва да пише около 20-те си години, създавайки кратки разкази и споделя пред свои близки хора, че пише историите си на английски, защото най-добрите творби са създадени на този език. Младият автор започва да продава своите произведения като бързо се насочва към по-добре платените пазари. До 1899 г. Рафаел продава свои истории на първокласни национални списания като „Pearson's Magazine“, „London Magazine“ и „Royal Magazine“, а първият му роман излиза през 1902 г.

“Всъщност, случайността може да се определи като инструмент, използван от вярата за оформяне на съдбите на хора и народи”

През 1905 г. Рафаел сключва брак с Рут Диксън, една от дъщерите на търговец на книги от Ливърпул. Няколко години по-късно се ражда и техният син Рафаел-Анджело. След като се посвещава изцяло на писането, Сабатини успява да издава по една книга всяка година, активен автор е и на кратки разкази. През годините той изгражда лоялна, макар и не толкова голяма читателска общност. По време на Първата световна война писателят става британски гражданин, когато е заплашен от наказание от италианската армия. Работи и в британското разузнаване като преводач.

“Литературата е душата на една епоха, тази част от нея, която е безсмъртна”

През 1921 г. романът му „Скарамуш“ е публикуван в Англия, както и в Америка, макар първоначално да е бил отхвърлен от редица издатели. За изненада на всички, тази романтика на Френската революция се превръща в международен бестселър и се радва на голям интерес. През 1922 г. издаването на книгата „Капитан Блъд“ се оказа още по-голям успех. До 1925 г. Рафаел е богат, а неговите книги са превърнати във филми и в пиеси - дори се говори за операта, базирана на романа му „Скарамуш“. Статии за писателя има във всички вестници и списания.

“Истината толкова често е объркваща.”

След период на възход и тежка работа, Сабатини е много изтощен и лекарите го съветват да се оттегли, за да се възстанови. Авторът се влюбва в провинциалните райони на Англия и Уелс, където наема къща, наслаждавайки се на красотата на природата, занимава се и с риболов. Впоследствие остава там за постоянно. За съжаление, единственият му син загива в автомобилна катастрофа. Със съпругата му Рут преживяват много тежко ужасната загуба. В този период авторът работи рядко като споделя, че всичко, което пише е като спасителен пояс за дълбоките му депресии. Рафаел и Рут се развеждат през 1931 г. - те признават в съда, че бракът им е бил нещастен. След сътресенията в личния живот и спад в писателската му кариера, животът му отново се нормализира и на 60-годишна възраст Сабатини се жени повторно за бившата си снаха Кристин Диксън - скулптор с впечатляващ талант и художествен темперамент, който му подхожда.

“В крайна сметка, последната оценка на човек за другите трябва да се базира на знанието му за самия себе си.”



Книгите на Рафаел Сабатини са наситени с приключения и вълнуващи сюжети, а героите му са пъстри и запомнящи се. „Скарамуш“ е най-значимият и обичан роман на автора, името му идва от персонаж с маска от италианската комедия дел арте. Романтичен, провокиращ и вълнуващ, този роман печели голяма популярност сред читателите. Артуро Перес-Реверте, испански писател и журналист, заявява: „В цялата история на приключенските романи няма начално изречение, което да се сравни с това. За Сабатини „Скарамуш“ е това, което „Тримата мускетари“ са за Дюма.“ - „Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан. И това бе цялото му наследство“ (началното изречение на „Скарамуш“).

Друга значима книга е „Капитан Блъд“ – пиратска епопея, която съчетава в себе си реални и исторически моменти, романтика и морски приключения, а героите, сцените и диалозите пренасят читателя в 17-ти век във време на политическа нестабилност и диви морета. Роман, който все още влияе на всичко, свързано с пирати във всички форми на изкуството.

През зимата на 1950 г. Сабатини се разболява от рак, умира през същата година - на 13 февруари. Погребан е в Аделбоден, Швейцария. Втората му съпруга Кристин сама създава скулптурата на надгробния му паметник. Като епитафия на него са издълбани думите, с които започва романът му „Скарамуш“.

“Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан.”

„Скарамуш“ – превод Сидер Флорин
„Капитан Блъд“ - превод Александър Хрусанов