Зад всяка революция стои едно просто желание - нещо трябва да се промени! Една година след първото издание на Food revolution day в България промяната в общественото разбиране за храненето на децата продължава да е повече от наложителна. От детските градини до лавките и столовете в училищата, от залегналите навици у дома до съвременното знание и неговото приложение от най-ранна възраст - нагласа за промяна се събужда, но има още какво да се желае от всички засегнати страни. Защото храненето на децата е ангажимент на семейството, но и на цялото общество, на всички институции.

“Фондация "За храната" тази година си е поставила още по-амбициозни цели с второто издание на Food revolution day. Дебатът е по-широк, но и много конкретен - “Повече плодове и зеленчуци, по-малко тесто и захар”. Това мотото на тазгодишната кампания и неслучайно. ”

Докато храненето на децата е ангажимент само на родителите, то може да се контролира от тях. Но стане ли отговорност на институциите - в яслите, детските градини и училищата - то става изключително проблематично. Участието на тестени изделия от бяло брашно и храни с високо съдържание на захар, за сметка на пресни, сезонни плодове и зеленчуци, е твърде силно застъпено в детските заведения, столовото училищно хранене и училищните лавки. А връзката със здравето е пряка. България е на челните места в Европа по затлъстяване в ранна възраст, диабет 2 и други здравни смущения в резултат на нездравословно хранене и обездвижване.

“Ако се замислим, че децата получават неизбежно 4 от 5 общо за деня хранения извън дома и погледнем какви са те - трябва да се попитаме: Колко здравословни, адекватни са те, как са поднесени, приучават ли към позитивна и осъзната култура на хранене? ”

Храненето на децата винаги е било една от централните теми в Hera.bg. Смятаме, че каквото и да се случва у дома като култура, навици и представа за здравословно хранене, отиде ли детето в училище, всичко излиза като страна в една много неравна битка - стола и лавката. Тромавата институция и хаотичният свободен пазар. Затова сме правили проекти децата да носят храна от вкъщи, да закусват здравословно вкъщи, размишлявали сме за проблемите на храненето в училище. Затова прегръщаме идеята на Food revolution day да засегне и храненето в училищата и в тази връзка зададохме няколко въпроса на специалистите от Фондация "За храната".

И заставаме зад всяка тяхна дума - като медия и като родители.

- Как се храни българското дете в училище? Кое в сегашното положение ви провокира да засегнете темата за храненето на учениците в тазгодишното издание на Food revolution day?

- Българското дете, и в детските градини, и в училищата, за съжаление не се храни здравословно. Няколко бегли погледа в менютата на децата в училищата и детските градини, които официално са публикувани от тези заведения, се вижда, че в менюто на децата преобладават захарта и тестото, а плодовете и зеленчуците са рядкост или не присъстват в заложените и препоръчваните в различните наредби количества.

“Друг обезпокояващ факт е, че институциите, отговорни за планирането на детските хранения, не виждат нищо нередно в това. Напротив, техният отговор е, че препоръчваните количества плодове, зеленчуци, тесто и захар са на база целодневна консумация. ”

Както може да се досетим, детето прекарва почти цял ден на територията на учебното заведение. Т.е. там то се храни 4 пъти, от препоръчваните 5 хранения на ден. Ако приемем, че то не е консумирало необходимото количество плодове и зеленчуци в рамките на четирите хранения в учебното заведение, то ще трябва да „навакса” вкъщи. Или да вечеря само плодове и зеленчуци, за да си набави необходимото количество. Прост пример. Детето трябва да консумира на ден примерно 300-350 г плодове и зеленчуци. В повечето менюта за 4 хранения има около 100 г. Какво правим с останалите? Детето трябва вкъщи да изяде на вечеря 200-250 г, така ли? Това, разбира се, е невъзможно.

“И не на последно място – как възпитаме у децата култура на хранене?”

В училище и в детската градина, често и вкъщи те научават, че консумацията на тестени и захарни изделия е приемлива и даже много допустима. Каква култура на хранене им създаваме? Дори и вкъщи родителите да искат и да се стараят да ограничават децата или пък в училище те да се хранят правилно, ако процесът е само едностранен, децата ще имат проблеми със своето здраве.


Но да се върнем на вашия въпрос. Именно всички тези по-горе изброени факти и предизвикаха нас – посланиците на движението Food Revolution Day и основателите на Фондация „За храната”, да озаглавим тазгодишното издание с мотото „Повече плодове и зеленчуци – по-малко брашно и захар”. И именно под това мото искаме да обедим всички, които участват в процеса хранене на нашите деца – да бъдат по-взискателни, по-отговорни и по-осъзнати.

- Децата идват в първи клас с почти изцяло изградени навици на хранене – някои от тях са категорично нездравословни. Както става ясно, с предлаганата в училище храна те се затвърждават и задълбочават. Според вас как може да се промени това, какво би включвала дисциплината хранене, за да промени статуквото?

- Да, отново за съжаление отговорът ще е положителен:



Цифрите са безжалостни. И тази консумация идва не само от училище, но и от вкъщи. Често родителите не смеят да отказват, не говорят с децата си на тема здравословно хранене по няколко причини: липса на време, както за приготвяне на храна, така и за разговори и простички разяснения. Често се отказват от първия опит след като са опитали да предложат на детето си някакъв нов плод или зеленчук. Често просто си казват, то ходи на училище и там нали яде правилно?
В училище пък учителите не знаят или нямат време да включат в своите предмети ограмотителни материали на тази тема, да организират и инициират събития, в които децата пряко да приготвят храна, а междувременно децата растат, проблемите се задълбочават и остават за цял живот. Защото неправилното и нездравословното хранене води след себе си затлъстяване, от него следват редица болести като сърдечни проблеми, отслабване на имунната система, диабет, тип 2, и т.н. А те остават за цял живот.

“Решението на всичко това е едно. Всеки, но наистина всеки, от когото храненето на едно дете зависи, да участва активно в процеса. ”



Ние не сме яростни застъпници на въвеждане на дисциплината хранене в училищата, просто защото за храната, правилното хранене, полезни и вредни качества може да се говори и в други учебни дисциплини, и по други предмети. То е тема на училището като институция. На територията на самото училище може да бъдат премахнати или сведени до наистина абсолютен минимум достъпът до вредни и нездравословни храни чрез лавки или вендинг-машини, да речем. Училищното настоятелство, самите родители, учителите, директорите да насърчават у децата интереса към игри, кулинарни работилници, тематични часове на класния, в които директно да се говори за вредните и полезните храни, за активния и здравословен начин на живот.

- Притеснява ли ви съпротива от страна на родителите, ако темите в час по хранене се сблъскат с техните собствени навици и принципи? Как могат родителите да бъдат въвлечени и убедени, че това е добро начинание и би било полезно дори и на тях?

- Не, не ни притеснява, защото ние самите сме родители и често можем да си обясним защо някой реагира така. В крайна сметка, за съжаление или не, темата „здравословно хранене” стана много популярна. Хората изпадат в крайности или се объркват от много често коренно противоречиви теории и практики. Истината е, поне според нас е, че ако се говори и стимулира балансираното хранене, без изпадане в крайности – няма родител, който да не приеме това начинание за полезно. Все пак става дума за здравето на неговото дете.

- Какви специалисти, лектори биха влезли в час по хранене?

Ако бъде прието да има такъв и той наистина се въведе, което, пак казваме, не е от особена необходимост, специалистите могат да бъдат от всякакви области. Защото тялото е химия, съчетанието на храната - също, защото културата на хранене е история, защото имената на ястията и тяхното приготвяне - също. Защото произходът на продуктите е география. Тяхното отглеждане - биология.

“Храненето е свързано с всичко, за което децата учат в училище. ”

- По отношение на учебния план, може ли час по хранене да се свърже с теми и модули от други предмети? Би ли имал принос този час за модернизиране и повишаване на качеството на българското образование?

- Да. Със сигурност. И между другото това се практикува в доста страни. Повечето от тях европейски.

- Ако се въвежда дисциплината „Хранене” тя е добре да съпътства цялото основно образование или да се концентрира по-скоро в началния, прогимназиалния курс?

- Правилното хранене като знание и практика трябва да бъде задължителен елемент във всяка една възраст. Човек през целия си живот променя своите хранителни навици, доусъвършенства ги, открива нови храни за себе си, пътува и опознава нови култури отново чрез храната. Общува чрез трапезата.
Именно затова според всяка една възраст на децата могат да се предлагат различни елементи от процеса на хранене.От първоначални основни познания за това как да държим нож и вилица, или как да нарежем краставица, и какво е полезното в зелените храни, до това как да съчетаем продуктите в дадено ястие, с какво питие да комбинираме, как да сервираме и как да се държим на бизнес вечеря, например.

- Има ли успешни примери от други страни, които могат да спомогнат за здравословното хранене в българското училище? Каква е практиката в чужбина по този въпрос?

- Има. И те не само малко. И не са и толкова сложни или проблематични за въвеждане.

Да започнем, например, с изкушенията, които са първата стъпка към премахването на вредните хранителни навици. Територията на училището. Във Франция, например, още от 2005 година със закон е забранено разполагането на територията на училищата на вендинг машини или пък рекламирането на вредни (джънк) храни без задължителна маркировка, т.нар. маркировка тип „светофар”, сигнализираща за вредно съдържание.

“В учебната програма на много от европейските страни влизат дисциплина или съчетания от дисциплини, в които темата за здравословното хранене е включена под една или друга форма.”

Във Финландия това е дисцплина, наречена „Здраве, хранене и добри обноски”, която често не се практикува и води в час, а в училищния стол, по време на обедното хранене на децата. В Словения си има часове, в които децата директно се учат да готвят. В Германия в учебната дисциплина, наречена „Обучение на потребителя” има специални раздели за това как да се избира храна, за какво да се следи върху етикетите на хранителните продукти, как да се намали изхвърлянето на храна.

- Как часът по хранене ще съдейства за здравната култура на децата, би ли подобрил качеството на живот, превенцията на диабет, затлъстяване? Каква е вашата идеална цел?

- Часът по хранене или тематичните раздели в други учебни дисциплини ще съдействат за превенцията на нездравословното хранене. Разбира се.
Колкото повече човек е запознат с даден проблем или въпрос, той толкова по-дисциплиниран е. А интересното е, че първоначалната дисциплина след това се превръща в навик за цял живот и вече не е някакъв тип задължение или страх. Това си просто едно удоволствие. При това споделено удоволствие.


“Здрави и щастливи, усмихнати и креативни деца, които да станат достойни възрастни. Това е нашата идеална цел. ”