Тези катми си имат история, която ме провокира да ги направя, макар да не ми се нрави идеята да чакам в съботната или в неделната утрин мая да втасва. Но историята е много умилителна и си заслужава:

Първи юни, петък, 17.30 часа. Голям супермаркет се пръска по касите от хора - възрастни нервничат за уикенда, деца пищят за сладолед. Жега, празничен петък, пълни каси с пълни колички пред тях. Зад мен един спретнат дядо се е наредил с две кубчета мая. Предлагам му да мине пред мен. Не че и аз не съм с две неща, ама той сякаш бързаше. Отказва ми: "Няма нужда, то и Вие сте с вода и солети."
Усмихнах му се - както иска, все пак.

После, без да го питам нещо:

"Внуците ще идват на гости, нали се пада Денят на детето в петък, та ще се вдигнат синът и дъщерята на гости за три дни ще са. " А очите му сияят вече, разбъбря се. "Три внучета имам и вика най-голямото по телефона: "Дядо, като дойдем на Търново, искам катми да ми направиш. Твоите са най-хубавите." Що?" Той се засмива. "Щото са с мая. Жена ми е страхотна готвачка, но катмите са моят специалитет. И сега - ми нямам мая. Като няма внуци за кого да правя катми? Та ги чакаме тая вечер, ама да мина преди това да си взема мая, че после за кога да излизам. И в събота ще им направя, и в неделя ще им направя."

И докато чакаме на плътната опашка в истерясалия супермаркет, ми казва неговата рецепта:



Затопляме млякото лeко, колкото да е приятно да топнеш пръста си. Натрошаваме маята предварително и я слагаме в млякото, добавяме захарта и разбъркваме, докато сме сигурни, че маята се е разтворила. Захлупваме с кърпа и оставяме настрани.



През това време разбъркваме яйцата много добре и ги слагаме (или ги разбиваме директно) в купата за сместа. На мен ми е удобно да правя сместа в кана с оформено чучурче - така не се олива и не ползвам лъжица или черпак. Вярно, стават различни на големина, защото се изсипва на око, а не с мярка, но така си ги харесваме - във всякакви форми.

И така, маята за около 15 мин е образувала буйни балончета в млякото. Изсипваме го при яйцата и разбъркваме добре. Добавяме брашно, докато стане консистенция на рядко тесто (но по-гъсто от това за палачинки) или по-гъста, като едновремешната, боза. Оставяме малко сместа. "За поне 30 минути", каза той.

Направих сместа, а през това време децата се събуждат, расънват се, слагам кафето. Сместа трябва да започне да се навдига и да има изразени балончета, преди да започнем. Може би 30-35 минути минаха при мен.

Намазняваме тигана и котлонът да не е на най-силната степен, защото им трябва време да се изпекат хубаво, а не да покафенеят бързо-бързо, а вътре - сурови.



И започваме по стандартния начин. За разлика от обикновените палачинки с прясно мляко, тези едва ли ще може да се мятат във въздуха, така че за по-сигурно - с шпатулка действаме. Може пък на сух тиган да се пекат, а след изпичането да се намажат с масло. Според мен, всеки сам би намерил удачната форма, то и според тигана малко - по-малки и между тях да наредите разни неща като сиренце, плодове, сладко и да чупите с вилица и/или с нож, или по-големи, с една от които си сит поне до обяд.

Както и да решите да подходите, това не променя основното - тези катми са невероятно вкусни! Просто имат вкусен вкус, а не плънката да го задушава, както е при стандартните палачинки. Тези тук са пухкави, плътни и много, много меки.



Виж също една много здравословна рецепта за закуска:
Ябълкови тиганички с мусковадо

И палачинки с праскови и канела