Тази рецепта е плод на коментарите тук в Hera.bg и практически подбудата да я приготвя е заради Цвети. Назад в семейната ми история обаче, свекър ми често говори за тази рецепта и неговите детски спомени за нея. Търсейки някаква информация за това ястие попаднах на това, че се смята за характерна рецепта за Варненски регион (,което донякъде отговаря и на детския спомен). Въпросът защо точно тук във Варна, започна да блуждае в мен. Но за това после.

Оригиналната рецепта на Цвети можете да видите тук (в коментарите) , а ето и моята, съобразена с моя вкус.


Телешкото месо нарязваме на кубчета и запържваме в малко мазнина. Добавяме нарязаните лук и морков. След като се позапържат добавяме червения пипер и след няколко разбърквания, чаша топла вода. Сушените сливи сваряваме за около 5-6 минути.

Към месото добавяме, доматеното пюре, сол, черен пипер, малко парченце дафинов лист и бахар (те успокояват стомаха от запръжки и доматени основи). След 20 минути добавяме сушените домати, сливите и чаша от водата, в която са се варили. От тук насетне намаляме котлона и бъркането е забранено, защото ще разкъса плода. Не че е фатално, но пък не е естетично. За целта от време на време леко разтърсваме тенджерата. В съд карамелизираме захарта, добавяме й малко вода и прибавяме към ястието. Готвим до готовност.

В моята рецепта няма сгъстяване с брашно, защото оставих по-малко сос като цяло. Вкусът е много приятен, дори и на самите сливи, но със сигурност трябва да сте любител на сладко-соления вкус.



Та да се върна на теория на конспирацията на готвенето със сливи

Смята, се че родината на синята слива е района около Каспийско море. Разхождайки се из историята предполагам Александър Велики от там ги е разпространил по целия Средизимноморски регион. Със сигурност знаем, че по време на военните кампании на римската империя в Азия Помпей Велики (Римски пълководец) внася официално в овощните градини на Рим този плод. И днес готвенето със сини сливи е характерно за азиатските страни, мароканската, афганистанската, арменската и гръцката кухня.

Може би гръцката и ориенталската кухня и историята на Варна е довела до превръщане на това ястие за характерно за региона. Освен това предполагам присъствието на арменци също е възможно да характерезират варненската кухня с това ястие. Практически те са били близо до Каспийско море. Варна е бил търговски град и нормално тук всичко да е сериозна смесица. А за да стане конспирацията по-голяма използвайки "Именикът на българските канове", нашите прародители са се били локализирали именно между Черно море и Каспийско. Та на финала ще се окаже, че някой кан е готвил телешко със сини сливи - това в кръга на шегата.