Има хора край нас, които нямат сякаш толкова основания да са в добро настроение, усмихнати, добронамерени - да изглеждат щастливи, но все пак така ни се струва. И те имат трудности, и те имат лоши събития в живота си, определено не хвърчат в облаците, но някак това не може да стигне дълбоко в тях и да ги засегне, промени.

Щастливите хора правят някои неща различно. Те осъзнават и мислят върху реакцията си. Оценяват хората и събитията и могат да се абстрахират, да видят по-голямата картинка. Те не са глупави, нито малодушни или наивни - те правят избор.

Изпитват благодарност. Когато оценяваме това, което имаме сега, си даваме сметка за истинската му стойност. За това, че сме здрави, че има пари за сметките, че храната, която ядем е добра, вкусна. Че имаме приятели, семейство, покрив над главата си. Колкото по-благодарен е човек за нематериалните неща, толкова по-малко тревога изпитва, дали ще ги изгуби, дали ще трябват нови.

Търсят основания за оптимизъм. Някой беше казал, че ключът за щастието е винаги да има нещо, което да очакваш с желание. И да няма - щастливите хора го търсят. Дали ще е предстоящ уикенд извън града, дали ще е завършване на образование или нова работа. Щастливите хора осъзнават, че всичко може да се провали, че може да стане по-зле, но цинизмът и нихилизмът са им чужди, защото знаят, че те са отрова, която пречи да се наслаждават на живота. Не хвърчат в облаците, но правят избор да се фокусират върху хубавите неща.

Не се сравняват с околните. Начин на мислене, към който ни привикнаха социалните мрежи. Често се представяме за такива, какъвто не сме, само и само да не признаем, че сме нещастни, неуспели, изоставени и самотни. В резултат на това околните получават нереална представа за нашия живот и започват да се сравняват, да завиждат. Щастливите хора знаят, че никой не знае пълната история на това, което вижда, и затова всички сравнения са излишни. Енергията за това те използват за собствените си цели и стремежи.

Умеят да прощават и да се отдалечават от негативните неща и хора в живота си. Много честно ние нездраво се привързваме или пък се влачим по течението на стари травми, стари приятелства, помним всяка обида или не допускаме свободата на прошката. Да мислиш с лошо за миналото е толкова грешно, колкото да живееш в лошо настояще. Щастливите хора умеят да махат този негативизъм от живота си.

Намират начини да се справят с проблемите си. Лесно е да се каже - та нали точно тогава човек е щастлив? Но е важно да развиваме начини, по които да взаимодействаме с трудни ситуации и хора. ако нещо ни тревожи - да потърсим разговор, да се изясним, да потърсим решение. Щастливите хора не оставят нещата на самотек и да се оправят от самосебеси, не си затварят очите, а смело напред се опитват да ги преодоляват, защото знаят, че така ще стане бързо, дори да е мъчително.

Грижат се за тялото си. Щастливите хора знаят, че физическото усещане е много по-важно и то създава и психическото. Дали е спорт, танци, ходене в планината, те се поддържат във форма, защото добре осъзнават колко е приятна умората и колко пречистен може да е човек след физическо натоварване. Те внимават какво ядат, защото знаят, че храната е здраве, а хубавата фигура и усещане идват в здраво тяло.

Те са мили без причина. Когато човек се чувства уверен, щастлив, в добро настроение, той е мил дори с непознатите. Обноските и любезността са прекрасно отношение, което не ни коства никакво усилие, но от яд, гладно его и свръхсамочувствие ние се държим студено, дръпнато, грубо. Щастливият човек не може да е способен на това. Това състояние му е чуждо.

Да бъдеш щастлив е въпрос на избор. Човек сам избира отношението си към света и към самия себе си, независимо какво се случва.