Ако четете това, вероятно сте един от тези хора - които искат да се харесат на всички и се стремят да им угодят. Или поне ви е любопитно какви са тези хора, които постоянно поставят нуждите на другите пред своите, които не спорят и не могат да казват "не".

Животът на един такъв човек е несигурен, тревожен. Той постоянно се колебае дали е сторил наистина всичко, за да накара другия да е доволен, дали ще получи благодарност, какво ще последва. Той никога не наясно как се стига до там, че все става каквото другите кажат, както те искат и сякаш остават невидими. Осъзнавайки това, истинското нещастие тепърва започва - как да излязат от тази матрица, как да променят това.

“Първият въпрос, който трябва да си зададем, е: "Защо правя това?", "Защо не мога да кажа "не" и да поставя своите нужди на първо място?"”

Отговорът на този въпрос е едно дълго пътуване към себе си, към детството, когато заради ниско самочувствие ни е било внушено, че като правим каквото ни кажат, ще заслужим любов и уважение. Че не сме достатъчно ценни да бъдем слушани, забелязани, с нас да се съобразяват. Затова сме си изработили тази техника, с която поне има хора край нас - вярно е, само искат и изискват, но поне ни забелязат по този начин, така сме ценни.

“Това трябва да спре и макар и трудно - нещо трябва да се промени.”

1. Приемете се, каквито сте. А каквито сте, не може да се харесате на всички. Което е една доста освобождаваща мисъл, нали? Първо се приемете - вие сте съвкупност от тези качества, тези таланти, тези особености са прекрасни. Те в комбинация с недостатъците ви, включително и този, ви правят различна, необикновена личност. И когато се приемете, ще видите, че ще започнете и да се харесвате.

2. Когато другите не са източник на щастие, те не са източник и на нещастие. Както ние сме, каквито сме, такива са и другите. Не в тях е нашата истина, не в тях е нашето щастие - то е в начина, по който избираме да гледаме на света. В този смисъл другите не могат да станат източник на щастие, от който ние черпим, угаждайки им, за да бъдем самите ние щастливи.

3. Другите не решават нашите проблеми и те не изчезват само, защото ние намираме утеха в това да правим другите щастливи. Когато се фиксираме в другите, ние пренебрегваме себе си. Някаква болка, травма, с които ни е страх да се сблъскаме. Затова отлагаме тези срещи със себе си, за да се срещаме с другите - да говорим само за тях, за техните проблеми. Изправяйки се през себе си, усамотявайки се, оставяйки сами и размишлявайки, разбираме, че източниците на щастие са само у нас.

4. Осъзнайте, че постоянното угаждане не прави отношенията ни зрели, здравословни и истински - основани на уважение и любов. Напротив - това ни обезличава, обезценява в очите на другите. Не става въпрос за унижение, защото тук говори гордостта. Угаждайки на другите, ние не се унижаваме толкова, колкото показваме, че имаме слабост, което е напълно нормално. Но ако искаме да знаем дали някой истински ни цени или желае само услуги и е с нас, докато има полза, нека спрем да му угаждаме. За кратко време доста "приятели" ще изчезнат и ще останат само тези, които ни ценят и обичат.

5. Контролирайте тревожността си и се владейте в кризисни ситуации. Представете си - идва колега при вас и казва: Ще отидеш ли вместо мен за кафе, вземи и за Ивелина и Петя. Започва да се надига леко чувство за тревога, как най-добре да се съгласите, защото в противен случай този колега дори няма да дойде при вас. А вие искате това. Изпитвате несигурност дали ще се справите, дали всичко ще наред, ще запомните кой с колко захар пие кафето. В момента, в който усетите това вълнение и порив да реагирате импулсивно с "да, разбира се", спрете за миг, овладейте се и оценете: кой път поред ходите само вие с кафета за целия офис, някой друг предлагал ли вие да вземе нещо за вас и нямате ли всъщност работа в момента. Смелостта да се отказва идва, когато усетим как разумът ни нашепва: "но това е толкова несправедливо спрямо мен, заета съм, не искам, защо да го правя." Спокойно казвате, че си имате работа и този път да отиде някой друг. Който ви е харесвал винаги, ще ви харесва и когато отказвате, и ще уважи решението ви.

6. Когато свикнете с това да отказвате, да преценявате спрямо своите нужди, тогава ще откриете, че не, това не е егоизъм, а откриване на вашето Аз, което е чакало до този момент да му обърнете внимание. Поставянето на своите нужди на първо място може да звучи така: "няма да гледам внучетата си днес, защото искам да отида с приятелка на концерт. Няма да направя аз тези отчети, защото не е моя работа, а моята изостава. Няма да остава вкъщи да сготвя три ястия, ще минат с омлети, а аз ще изляза на кафе с приятелка." Тогава ще откриете това много време и енергия, които иначе е нужно да отделяме за себе си. Ще открием, че имаме интереси, хобита, искаме да се срещаме с други хора.

7. Всичко това води до по-добра лична осъзнатост. Тази така използвана в последно време дума е началото не едно пътуване, само част от което е всичко по-горе. Когато човек разбира защо действа точно така, говори по един или друг начин, когато спира импулсите с неясен или негативен произход - страх, ниска самооценка, саморазрушение, когато контролира мислите си, дава им мотив, дава им правилна, здравословна реакция - това се отразява не само на нуждата да угоди на всеки. Това се отразява на всичко в живота му. Осъзнатостта ни помага да видим голямата картинка и в същото време да не се загубим в нея. А със смирение да намираме мястото си там.