“Ясно е, че животът трябва да бъде издържан и изживян. Как да го живеем обаче е проблемът.”

Дафни дю Морие, английска писателка и драматург, е един от най-обичаните автори на популярната фантастика на своето поколение. Нейните романи, известни със своята страст, напрежение и тревожно, откровено, психологическо поведение на героите, които често са в капана на нездраво обсебващи отношения, я утвърждават като майсторски разказвач. Тя пише и пиеси, разкази, биографии. Благодарение на нейните творби, носещи специфична мистериозна атмосфера, Дафни дю Морие заема специално място в литературата от 20-ти век, привличайки широка аудитория. Сред най-известните ѝ произведения са „Ямайка“ (1936), „Ребека“ (1938), „Тъй завърши нашата нощ“ (1946), „Братовчедката Рейчъл“ (1951), сборникът с разкази „Птиците“ (1963) и др.

“Луксът никога не ме е привличал. Винаги съм харесвала малките неща – книгите, да бъда сама или с някой, който ме разбира.”

Авторката е родена на 13 май 1907 г. в Лондон (Англия) в богато бохемско семейство със сериозен исторически и артистичен произход – майка ѝ е актрисата Муриел Бомонт, а баща ѝ именитият актьор сър Джералд дю Морие. Тя получава образованието си предимно вкъщи от гувернанти, заедно с двете си сестри, с които е много близка, свързани в един свят на въображение, истории и фантазия. Ранните ѝ години, през които се радва на свобода във всяко едно отношение, без финансови и родителски ограничения, ясната връзка с нестабилния ѝ баща и тревожните чувства около майка ѝ, оказват огромно влияние върху бъдещата ѝ творческа работа. Тя започва да пише още в тийнейджърските си години, въпреки опитите на семейството ѝ да я разубеди.

“Жените искат любовта да е роман, а мъжете – разказ.”

След пубертета Дафни прекарва времето си в плаване с ветроходни лодки, пътувания с приятели и писане на истории. Престижна издателска къща приема първата ѝ творба, когато е на 20-годишна възраст, а нейното публикуване ѝ носи не само слава, но и вниманието на един красив войник, майор (по-късно генерал-лейтенант) Фредерик Браунинг, с когото сключват брак през 1932 г. Двамата имат три деца (Теса, Флавиа и Кристиан). Въпреки многогодишния си брак със Сър Браунинг, Дафни признава, че е бисексуална (така наречената от нея "венецианска тенденция") и има близки отношения с няколко жени, включително актрисата Гертруд Лорънс.

“...пази само за себе си нещата, от които боли.”

Един несполучлив период в Египет като армейска съпруга поражда вдъхновението за написването на най-известния роман на Дафни дю Морие - „Ребека“ (1938). По време на войната и след нея, отношенията на английската авторка и Сър Браунинг се влошават. Това я подтиква да напише и пиеса „The Years Between" (1944), която изследва последиците от войната върху брака.



“Писателите трябва да бъдат четени, а не гледани или слушани.”

„Ребека“ (1938) е най-популярният и емблематичен за авторката роман: „Нощес сънувах, че съм се върнала в Мандърли“ – това е едно от най-култовите и известни изречения в литературата, с което започва книгата. Различна, драматична, изненадваща в моментите, когато си мислиш, че знаеш какво предстои да се случи, съчетаваща в себе си мистерия, готически трилър, тайни, престъпления, напрежение, написана с богат и красив език. Дафни дю Морие успява да изгради незабравими герои, а ярките описания и неповторима атмосфера допринасят за това романът да предизвика истинска сензация. „Ребека“ е поставена на 14то място в „съкровищницата на англоезичната литература“ от участниците в класацията „Голямото четене“ на Би Би Си. Великият Алфред Хичкок, ненадминат майстор на съспенса, екранизира романа „Ребека“ през 1940 г. – за този филм той получава и единствения си „Оскар“.



Сборникът с разкази „Птиците“ също предизвиква голям интерес и внимание сред читателите – впечатляващите истории са определяни като психо-фантастични или разкази на ужаса. Любителите на разкази със сигурност ще оценят майсторството и стила на невероятната дю Морие. По сборника са направени едни от най-големите филми на ХХ век - отново дело на режисьора Алфред Хичкок. Той режисира филма с едноименното заглавие през 1963 г. В екранизацията участват Род Тейлър и Типи Хедрен – това е и първият ѝ дебют като актриса. През 2016 г. филмът е определен за „културно, исторически и естетически значим“ от Library of Congress (националната библиотека на Съединените щати, намираща се в Вашингтон – това е най-голямата библиотека в света) и е включен в регистъра за опазване на филми. През 1991 г. филмът печели и наградата Horror Hall of fame.

“Чудя се защо местата са толкова по-красиви, когато си сам.”

Интересен факт е, че Дафни дю Морие е обсебена от миналото. Докато съвременните писатели се занимават критично с теми като войната, отчуждението, религията, бедността, психологията и изкуството, експериментирайки с нови техники като потока на съзнанието, Морие издава "старомодни" романи с ясни разкази, които привличат любовта на публиката към фантазията, приключенията, сексуалността и мистерията. В някои от нейните романи обаче тя преминава отвъд техниката на романтичната формула, за да постигне силен психологически реализъм, отразяващ силните ѝ чувства към баща ѝ и в по-малка степен до майка ѝ.

“Ако само имаше откритие, което да бутилира паметта, като аромат. Да не избледнява, да не остарява. И тогава, ако някой иска, бутилката може да бъде отпушена и моментите ще могат да се преживеят отново и отново.”

Смъртта на съпруга ѝ през 1965 г. оказва дълбоко влияние и нейното безпокойство се усложнява от нарастващото чувство, че нейният талант за фантазия и богато въображение намалява. Впоследствие английската авторка влиза в период на творчески и личен упадък, завършващ с нервен срив през 1981 г. Тя умира в дома си в Корнуол през 1989 г. на 81-годишна възраст. По нейно желание тялото ѝ е кремирано и пепелта ѝ е разпръснато по скалите близо до дома ѝ.

“Щастието не е нещо, което притежаваш и което трябва да отстояваш, то е качество на ума, състояние на духа.”

Дафни дю Морие е една от най-забележителните жени в световната литература със собствен впечатляващ стил, който и до днес привлича нови читатели и почитатели. Ако не сте попадали на нейни творби, то задължително я добавете в списъка си с книжни желания – няма да съжалявате.


„Ребека“ – преводач: Емилия Л. Масларова
„Птиците“ – преводач: Мариана Шипковенска