Имате ли чувството, че дните, в които не се чувствате добре в кожата си напоследък не спират? Всеки има лош ден, когато нещата не му се получават, чувства някакво неразположение, болка тук и там, няма настроение, но понякога тези дни продължават твърде дълго...

Понякога си мислим, че не се храним достатъчно добре - променяме диетата си, ограничаваме едно или друго. Или пък налитаме на сладко, на среднощно хранене, на емоционално хранене, заради което после се чувстваме виновни и дебели.

Понякога си мислим, че е защото не се движим достатъчно - почваме някой спорт, тренировка, фитнес. Караме колело, ходим по планините и баирите. Все нещо! Но когато попремине ентусиазмът, пак сякаш не е било това, което ни е липсвало.

Понякога се залъгваме, че алкохолът, сексът за една вечер, многото срещи в модерни заведения, популярност в социалните мрежи могат да потушат това тъпо чувство, но...Оглеждаме се - всичко ли е наред с живота ни? Какво става, защо сме такива и нито чашата вино, нито излизането с приятелки, срещите с мъже, работата, може да ни даде отговор.

“А може би душата ни е тази, която страда?! ”

1. През целия си активен ден ви преследва чувство, че искате да си тръгнете, да се приберете и да останете сами. Не ви се говори, не ви се прави нищо. Просто да сте вкъщи, на тишина и спокойствие. През нощта обаче не спите добре, премисляйки хиляди неща.

2. Ако някой ви попита "Как си?", дори съвсем безобидно и от куртозия, вие не знаете какво да отговорите. Иска ви се да кажете нещо повече от "Бива", "Ами добре", но не знаете какво. Дори себе си да попитате след известно време, пак ви е трудно да дефинирате състоянието си.

3. Разсеяни сте, не помните за какво сте влезли в стаята, липса ви фокус, мисълта ви блуждае, без това да е онова романтично блуждаене и фантазиране, а някакво неясно и тревожно обикаляне на планове, възможности, минали неща.

4. Често ви сполетяват леки паник атаки или вълни на тревожност, които отминават, за да оставят чувство за празнота и изчерпаност. Сред хора понякога се чувствате самотни и неразбрани, затова се отдръпвате.

5. Към бъдещето изпитвате чувство на несигурност, нежелание да идва следващият ден. Не очаквате нищо интересно или вълнуващо да ви се случи.

Когато душата боледува, това е особен тип празнота, която сякаш не може да бъде запълнена с нищо значимо и интересно. За съжаление, всеки има свой механизъм как да излезе от такова състояние и не можем да дадем точен съвет като "приемайте повече магнезий", или...запишете се на курс по италиански", но това не пречи да сме убедени, че всичко може да се оправи. И вместо да сте сянка на самите себе си, трябва да разберете някои неща:

Поставете себе си на първо място. Независимо дали имате деца, партньор, колко е отговорна професията ви. Вие сте най-важните във вашия свят. Другото не би могло да функционира, ако вие не сте добре. Нито да сте добър родител, нито добър партньор или служител.

Не бъдете толкова строги и критични към себе си и търсете забавната, ироничната, по-леката страна на нещата, която да ви издигне над проблемите. Обикновено това ражда известна доза цинизъм, но не е казано, че нещата ще се оправят без жертви.

Единствено от нас зависи, никой не е длъжен да ни "оправя". Никой човек не може да направи щастлив друг. Тези неща като разбирателство, любов, приятелство, необяснимото привличане са срещи на поток свободна енергия. Срещат се, разделят се, но никой не може да даде обещание, че ще се грижи за нашето благосъстояние.

Отървете се от свръхочакванията, свръхпланирането, свръхорганизирането. Посветете се на малките успехи, на хората, които споделят този миг с вас. Контролирайте мислите за миналото и тревожността за бъдещето. Нещата тогава са се наместили така, ще се случат някак. Важно е какво преживяваме сега.

Намерете вашите неща, вашите хора и им се отдавайте изцяло. Да, това крие риск от привързване, разочарование от отхвърляне, но то носи енергия, пълнота и посока в настоящето.

Открийте какво зарежда душата ви и му отделяйте време без угризения, че сте егоисти, че може да изглежда глупаво, че няма полза. Няма значение какво е, но нека присъства във всеки ден,