Метеше зима над света,
навред метеше.
И свещ гореше във нощта,
и свещ гореше.

И както лете трепкащ рой
край светлината -
снежинки трепкаха безброй
покрай стъклата.

Върху им с ледени цветя
студът цъфтеше
и свещ гореше във нощта,
и свещ гореше.

И сенки мятаха крила
върху стените…
В едно преплетени тела,
в едно съдбите.

На пода тупваха в нощта
пантофки снети
и ронеше връз тях свещта
сълзи нагрети.

Задъхан, в снежна сивота
светът пламтеше
и свещ гореше във нощта,
и свещ гореше.

Трепереше като в мъгла.
Жарта съблазня
бе ангел, вдигащ две крила
кръстообразно.

Бе февруари над света.
И все гореше,
свещта гореше във нощта,
свещта гореше.

превод: Андрей Германов