Много родители на момчета изпитват истинска безпомощност как да възпитават момчетата си. Какъв пример да им посочат? Кое е мъжествено в тези времена? Ще бъдат ли момчетата адекватни партньори на жени, които учат, работят, настояват да делят права и задължения у дома с мъжете си, накъдето се е запътила и генерално изоставащата ни от световните тенденции страна? Ще бъдат ли щастливи?

Макар че е темата за половете, възпитанието и модерните времена е много изкусителна, няма да се впускам в нея, защото е необятна. Смятам, че на момчетата, както и на момичетата, трябва да се представят алтернативи, да се вслушваме в това, което имат да изразят за себе си и да се грижим диалогът с тях да не секва, да се грижим за доверието помежду си. Това не значи, че на момчетата трябва да им бъде отнета мъжествеността, както и на момичетата - женствеността, но бихме могли да ги възпитаваме с по-малко стереотипи и да се учим повече от тях. Защото днешният им ден ни принадлежи донякъде, а утрешният си е изцяло техен.

Няма родителска двойка, която да е напълно единодушна по отношение на възпитанието, но преди всичко във всяка трябва да има диалог и осмисляне на това, на което учим децата си. А ако има противоречия, те трябва да се изглеждат не пред детето и не по уронващ авторитета на другия родител начин. Това е първото условие за последователно, положително и гладко възпитание, независимо от принципите му.

Момчетата не плачат - един от основните стереотипи, свързани с мъжествеността, е, че мъжете не дават воля на слабостите, признак за които са сълзите. Ако можех да преброя колко път съм чувала на площадката: "стига си ревал, бъди мъж", бих могла и да преброя звездите в небето. Сълзите са признак на безпомощност, но признак на това е агресията - вербална и физическа. Вместо да слагаме стигма на момчетата, които плачат, можем да ги учим как да изразяват чувствата си. "Защо плачеш, защо си тъжен, какъв е проблемът, ядосан ли си?" Мъже, които осъзнават и умеят да канализират чувствата си, стават по-добри партньори. Факт.

За момчетата са количките, футбола, пушките, конструкторите - игрите са следващото нещо, което е ясно и точно разграничено. Момчета, които бутат детски колички, рисуват, танцуват, искат да играят ролеви игри, са нетолерирани. Това се приема за женствено или в най-добрия случай - неутрално "детско", което ще премине с възмъжаването. Детето изследва света и възможностите си чрез играта. Определяйки важни за развитието му игри, дейности от областта на изкуството като танцуването, игри, които подсказват чувствителен характер, за немъжествени, това единствено и само го ограничава. Да не говорим, че поставянето на етикети, забраните, подигравките само могат да нанесат травми. Всъщност няма значение на какво играе детето, а на какво го учи играта. Не бързайте да съдите, а го наблюдавайте.

На момчетата са простени агресията, грубостта, защото, ами такива са момчетата, нали? - Приема се за даденост, че момчетата имат повече енергия, не им приляга да се извиняват, да са тактични, да имат маниери, да са емпатични. Това ги прави меки. Но доброто възпитание и обноски, доброто отношение също няма пол. Достойното поведение, приятелството, умението да общуваш се учат в движение, в игра, в училище, у дома и няма значение дали това е момче или момиче. Това са умения за живота. А ако момчетата имат повече енергия, както и при момичетата, трябва да ги учим и да им предлагаме начини да я канализират в нещо добро и градивно. Колкото до агресията - тя не бива да съществува под никаква форма и ако се чувстваме безпомощни, трябва да търсим помощ.

Мъжествено е, когато:

Момчетата са доброжелателни към момичетата и ги приемат за равни.
Момчетата използват физическата си сила за добро.
Момчетата са самостоятелни да се грижат за себе си.

Не е мъжествено, когато:

Момчетата свикват жените да ги обгрижват за всичко в ежедневието.
Момчетата се държат грубо с момичетата, мислят за тях като за слаби и глупави.
Момчетата искат да доминират с физическата си сила, а не с качествата си.


Мъжествеността е постоянно преодоляване на себе си, тя е борба, движение. Но момчетата не са сами в нея. Тя е борба с авторитети и утвърждаване на себе си. И жените, които възпитаваме момчета, не трябва да се опитваме да ги пречупваме, да ги държим във връзка на подчинение край себе си, а да им помагаме да откриват повече страни от себе си, да изразяват по-богато себе си. Да отстояват себе си, но по един позитивен начин. Да бъдат самостоятелни, да бъдат активни, мислещи, но и чувствителни, добри приятели и партньори, добри бащи. Да умеят да слушат, да се поставят на чуждо място, да помагат.