Дори и да не го признаваме, на всеки от нас е приятно да се чувства харесван, независимо дали ще е от любимия човек, колегите или непознат (понякога дори един комплимент по отношение на облеклото ни създава чувство на удовлетворение, което ни държи през целия ден). Това одобрение от другите ни създава усещане за значимост, а според специалистите може да доведе и до пристрастяване. Според тях в моментите, когато не получаваме потвърждение, че сме хубави/интересни/забавни, може да предизвика раздразнение, несигурност, гняв. Като цяло няма нищо лошо в това да искаме да бъдем харесвани от околните, но когато това се превърне в нужда, във фикс идея, то може да прерасне и в сериозен проблем.
“ В човешката природа е заложено търсенето на одобрение от другите.”
В древни времена приемането се свързва с оцеляване. Хората са „социални животни“, изпитващи нужда от свързване с другите, от създаване на общност. Съществува вярването, че ако не ни харесват, оставаме някак „пропуснати“, изолирани, невписващи се.
Признанието отвън
Още от детска възраст сме свикнали да получаваме признание и одобрение от външни лица (независимо дали в училище, получавайки оценки за представянето си или вкъщи от родителите и близките си хора). Научени сме да получаваме това, което искаме, като се погрижим за очакванията на другите. Когато пораснем нещата не са по-различни – полагаме усилия, за да получим одобрение от шефа си или пък правим неща, които не ни допадат особено, само за да се харесаме на човека, с когото излизаме. Социалните мрежи са показателен пример за нуждата от одобрение, внимание и получаване на „повече харесвания“, които следва да ни накарат да се чувстваме по-добре.
Желанието да бъдем харесвани като капан на егото
Фокусирането върху това как другите гледат на нас може да прерасне и в зависимост. Заражда се едно усещане, че вниманието на хората е насочено към нас и всичко, което правим/ казваме. Това води до желанието и нуждата да вършим повече неща, които да привличат още внимание. Положението е положително и приятно като усещане докато не направим нещо, което не се хареса и получаваме критика. Всичко това е една оптична илюзия на егото.
Екхарт Толе казва: „Егото се подхранва от вниманието на другите, което е така или иначе форма на психическа енергия. Ала егото не знае, че източникът на всяка енергия е в самия човек — и затова търси енергията навън. Но това, което търси, е не безформената енергия, а вниманието на хората под някаква форма, като например признание, възхвала, възхищение или просто да бъде забелязано, да се почувства признато… Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой друг, това е егото във вас.“
“ Нуждата и желанието да бъдем харесвани се превръща в едно безкрайно преследване – психолозите напомнят, че стремежът да угодите на другите, за да се чувствате по-добре, ще ви изчерпи, защото никога не можете да настигнете и удовлетворите очакванията им.”
Идеалният образ винаги ще се променя – колкото и да се стремите да бъдете „идеални“, тази представа винаги ще се променя и ще бъде напълно различна за всеки един. Не се стремете да бъдете перфектни за някой друг, бъдете най-добрата версия на и за себе си. Нека водещ бъде стремежът ви за това да се чувствате добре в кожата си, да се грижите за личния си комфорт и нужди, да правите нещата, които ви носят удоволствие и радост. Всичко друго е загуба на време и енергия, които само ще ви накарат да се чувствате непълноценни;
Очакванията на хората към вас могат да бъдат погрешни - повечето хора поставят своите очаквания към другите въз основа на това, което е правилно в социалните норми, но кой създава и определя тези норми и до колко те са показател за истина? Всеки един ден, от събуждането сутрин до заспиването вечер, вие филтрирате информацията и определяте кое смятате за истина – дали това ще е комплимент, критика, обида. Когато приемате и поглъщате погрешно мнение от другите (комплименти или критика), вие или саботирате, или надценявате себе, а по този начин ще спрете да се развивате и растете;
Желанията на другите са различни от вашите – ако живеете, водени от мисълта да угодите на другите, никога няма да бъдете щастливи. Винаги ще разчитате на хората около вас, за да се почувствате по-добре, приети, харесвани. Това води до пълно объркване, когато става въпрос за вашите лични цели: когато няма външно признание, не знаете за какво да живеете.
Запомнете, че единственият човек, чието одобрение трябва да търсите, сте вие самите. Правете това, което искате вие, което ви носи развитие и личностно израстване, което ви мотивира и зарежда истински. Вътрешното одобрение изисква практика и собствена инициатива, но си струва усилията. Поощрявайте се сами всеки ден, вместо да чакате другите да го правят: за всяко малко постижение, напредък, преодолян страх. Не сравнявайте живота си с този на околните, всеки има свой собствен път и предизвикателства, с които да се справя. Когато започнете да се цените за това, което сте и всичко, което правите, ще се почувствате истински значими и осъзнати.
