Мария Николова е една необикновена жена. Тя се състезава наравно с мъжете в един изключително труден за човешкото тяло и психика спорт - ултрамартоните. За нея трудностите са предизвикателство и тя преследва целите си докрай. Научила е как да тренира тялото и психиката си, като ги подлага на изтощение, болка, нечовешки условия така, че да устои до самия финал. До победа.

Тя е вдъхновение за онези от нас, които си мислим, че не издържаме на физическо натоварване (защото знаем, че на психическо можем), че не можем да сме наравно с мъжете в това, което обичаме. Защото няма мъжки спорт и женски спорт - има проява на дух и тяло в едно, на воля за победа, на страст.

Това е жената, която на последното си голямо състезание по планинско бягане в Алпите, при тежки метеорологични условия, пробяга 170 км, изпреварвайки над 1500 силни мъже и стотици жени, за да стигне до престижния топ 10 в света.

Жената, която признава, че мъжкото тяло е по-силно, но също, че жените имат качества, които им помагат да стигнат до победа, въпреки това.

Мария обаче е и един съвсем обикновен човек, като всички нас. Ултрамаратоните НЕ СА нейната професия, а нейно хоби и страст. Тя няма треньор или щаб, подготвя се сама. Като повечето от нас тя ходи на работа. Въпреки успехите си, тя е по-тиха и по-скромна от повечето хора. Тя е Мария.

Някои от последните успехи на Мария Николова:
През изминалата 2018 година Мария участва в най-мащабното и най-престижно състезание по планинско бягане в света - Обиколката на Монблан (UTMB - Ultra Trail de Mon Blanc). На старта на най-тежката дистанция в него – 170 км с 10 хиляди метра денивелация (равняващо се на 30 изкачвания на сграда с височината на Айфеловата кула), застанаха 2000 мъже и жени от цял свят, а Мария завоюва 9-та позиция в женското класиране, като дори успява да изпревари и близо 1500 мъже, влизайки в топ 50 при мъжете. Мария пробяга 170-километровото трасе в Алпите, преминаващо през 3 държави, за 27 часа и 23 минути!

Друг голям успех през 2018 година е участието й на 100-километровата дистанция на ултрамаратона в Кападокия - Турция, където Мария завоюва първа позиция, изпреварвайки редица състезателки от световния елит.

Въпреки че участва само на две от състезанията от Световната верига за ултрамаратони (Ultra Trail World Tour), в крайното класиране за годината Мария се нарежда на престижното 9-то място сред жените.

В първото й за 2019 година състезание на световната сцена - Vibram Hong Kong 100 km – Мария се нареди на 7-мо място (от 500 жени), изпреварвайки и близо 1500 мъже, влизайки в топ 40 при мъжете.

Награждаването в Хонг Конг - първото състезание за тази година от Световната верига за ултрамаратони Ultra Trail World Tour

Успяхме да хванем Мария малко след завръщането й от маратона в Хонг Конг и бързаме да й зададем някои въпроси преди поредното й участие:

- Мария, разбрахме, че тъкмо се връщаш от състезание в Хонг Конг. Как се представи?

- Хонг Конг е домакин на първото голямо състезание за годината и по традиция събира световния елит. От близо 500 жени успях да се класирам 7-ма. Изпреварих и доста мъже - от 1500 на старта само 31 не успях да догоня (смее се). Предоволна съм! Явно нивото ми в началото на сезона не е лошо.

- Какво те накара да отидеш на другия край на света, какво е по-различното в Хонг Конг?

- В Хонг Конг е едно много различно трасе от другите състезания. Екзотично със своите тип джунгла гори, красиви сърфистки плажове, през които минава трасето, пасажи с многобройни маймуни и тук-там някое диво прасе.

- Мария, като голямо име в един спорт, който тепърва набира популярност в България, ти си пример за подражание. Разкажи ни как започна всичко? Как се стигна до ултрамаратоните?

- Спортувам от много малка. Като всяко дете, родителите ми ме записваха на различни занимания. Така открих леката атлетика. В продължение на 15 години тренирах и се състезавах активно. По-късно открих и бягането сред природата, и по-точно в планината. Не след дълго се запалих по ултрамаратоните.

Мария на 108км ултрамаратон в Сърбия

- Ти си една от малкото жени не само в България, която има резултати, които се доближават и дори надминават тези на мъжете. Според теб, има ли някакво общоприето за „женско” качество, което усещаш като предимство на своя страна?

- Биологично мъжкото тяло е по-силно и не мисля, че има равенство. Но пък ние жените имаме по-висок праг на болката, доста по-добре се справяме с безсънието и сме по-упорити.

Мария в Топ 10 при жените на Обиколката на Монблан - неофициалното Световно първенство в планинското ултрамаратонско бягане

- Как се бягат 100 километра? Вероятно имаш някакъв трик?

- Наблягам на подготовката - най-вече хайкинг и тичане в планината. Целта е да не стресирам физиката си в едно такова предизвикателство като ултрамаратоните. В незимните месеци тичам средно около 140 км седмично и преодолявам около 5-6 хиляди метра денивелация (изкачване). Разбира се, по време на състезание, а и не само, винаги има риск от падане, контузии, но това е част от играта.

- Може би има нещо специално в начина ти на хранене, което също ти помага?

- Не се ограничавам и не следвам хранителен режим. По време на ултра са много часове на натоварване и следя да се храня често, дори и да не изпитвам глад. Старая се да се хидратирам правилно.

- Физиката е едната страна на монетата, но при толкова продължителни натоварвания вероятно е важна психическата устойчивост?

- Психиката е много важна в едно такова предизвикателство. Нагласата, с която тръгваш и имаш по време на бягането. Разбира се, минаваш много пъти през различни състояния - на болка, на ентусиазъм… Всички тези настроения и сигнали на тялото могат да бъдат манипулирани с помощта на психиката. Не бива да си поставяме граници и да имаме очаквания. Обичам да залагам на импровизацията. Човешкото тяло има уникалната способност да се приспособява към всякакви условия, режими и натоварване.

Мария при едно от участията си в Обиколката на Монблан (UTMB)

- Имало ли е моменти, когато ти е било толкова тежко, че си искала да се откажеш и правила ли си го? Какво е усещането?

- В първите години в които участвах на ултрамаратони, за мен беше недопустимо да се откажа. Изпадала съм в много тежки състояния като хипотермия и лошо изкълчване и въпреки това отказването не беше опция. Днес вече тръгвам с по-различна нагласа. Финалът не е на всяка цена. През 2016 година се отказах от Обиколката на Монблан 40 км преди финала. Бях обезводнена, повръщах и не можех да се храня. Единствено съжалявах за грешките, които допуснах, за да се докарам до това състояние.

Първо място на ултрамартона в Кападокия

Какво ти дават ултрамаратоните и бягането в планината в личен план?

- За мен това е ваканция, така си почивам! Определено не ми се удава да лежа на плажа повече от един ден както нормалните хора. Пътуването, опознаването на различни места и срещите с други хора, които споделят тази страст, ми дава много заряд.

- Как успяваш да балансираш между бягането, времето за приятели, семейство, работа?

- За щастие, аз споделям това увлечение с моя приятел.

- Обичаш ли да готвиш? Вероятно си имаш любима храна?

- (Смее се) Не обичам и не готвя. Храня се така, че да се чувствам добре. Следвам сигналите на тялото си. Върл фен съм на шоколада и на сладоледа!

- Помагат ли ти ултрамаратоните по някакъв начин в живота извън бягането? Имаш ли чувството, че си развила нови, различни качества, откакто си започнала да бягаш?

- Определено! По-силна, по-уверена и безстрашна. Остава да овладея и качеството да съм по търпелива.

- 2018 година беше изключително успешна за теб, с какво ще я запомниш?

- 2018 година ми донесе много емоции и нови предизвикателства. Два пъти се качвах на Елбрус, отново изкачих Монблан. Завърших най-тежкото досега за мен състезание в Андора. Същевременно бях съпорт на едно много различно състезание - Tor des Geants в Италия - 340 км с 30 хиляди метра положителна денивелация. За втора поредна година се класирах в топ 10 на Обиколката на Монблан. Съществено подобрих резултатите си от предишни години.

- Има ли маратон или някаква по-специална за теб цел, която искаш да осъществиш през 2019 година?

- Няма нищо специално, обичам да надграждам постепенно. Целите си ги поставям в процеса на тренировките.

- Ти си вдъхновение за много хора. Какво би казала на тези, които искат да започнат да бягат в планината?

- Да се забавляват и да гледат на бягането в планината като на игра. Важното е да усетят магията на природата, няма значение дали тичат, или ходят. Не подценявайте планината, тя ще си е винаги там.

- Имаш ли си любима планина в България? Какво ти дава контактът с планината?

- За мен всички планини в България си имат своят особен характер и чар. Независимо къде съм, контактът с природата ме потапя в безвремието и ми дава една такава душевна свобода, която ме зарежда и ме кара да се усмихвам.

- Благодарим ти за интервюто, Мария. Пожелава ме ти нови успехи и вдъхновение!

- И аз благодаря!

Първо място на 108km ултрамаратон в Сърбия


В България и на Балканите може би няма състезание, в което Мария да е участвала и да не е печелила. Често се случва да изпревари всички мъже и да застане на върха на генералното класиране. Ето само част от успехите на Мария в България и в съседните страни.

Многократен победител в 100-километровата обиколка на Витоша.
Многократен победител в различните дистанции на Персенк Ултра в Родопите.
Победител на 100 km на Olympus Mythical Trail в Гърция.
Двукратен победител (от две участия) на 108 км в Ultra Trail Stara Planina - Сърбия.
Многократен победител на най-големия ултрамаратон в съседна Македония - Крали Марко трейлс.
Победител в последните две издания на Кападокия Ултра Трейл в Турция.


“Мария Николова - дух на победител, пример за следване, истинско вдъхновение. Желаем й да покори всички върхове, към които я води сърцето!”