Симпатичните аранчини са много характерни за сицилианската кухня. Оризовите топки се пълнят с различни видове плънка - сирена, месо, наденички, гъби, сушени домати и какво ли още не. Панират се в галета.

Оризът за аранчините ми е този, който най-често се използва за ризото - сорт арборио. Самият сорт създава кремава и по-лепкава текстура. Няма да я получите с бланширан ориз, дългозърнест и изобщо такива, при които целта е зрънцата да стоят отделно.

Повечето рецепти за аранчини, които ще откриете из интернет пространството, са в стил: свари ориза, оформи го и го напълни с някаква плънка и изпържи. Но! Аз лично съм открила, че за моя вкус най-добрите аранчини стават от останало от предишния ден ризото.

В случая моето беше ризото с гъби. За ризотото:

В зехтин съм задушила глава лук, чесън - 2-3 скилидки, гъбите наситнени, ориз арборио. Към това добавих чаша бяло вино, сол, черен пипер, щипка риган. Когато оризът е готов, не следва да се преварява, добавих краве масло и обилно настърган пармезан.

Та на следващия ден, понеже се бях престарала, беше останало 500 грама от това ризото, което според мен дори само часове по-късно, камо ли цяла нощ, не е особено приятно за претопляне и пряка консумация. Та чудесна идея за останалото ризото е въпросните италиански оризови топки.



Освен готовото ризото са нужни 2 яйца за панирането, бяло брашно, галета, мазнина за пържене. Предвидете повече мазнина, защото аранчините следва да се изпържат в маслена баня, ако не да ги покрие, поне да покрие топката ви наполовина в мазнина, когато я поставите в сгорещеното олио.

По принцип в сърцевината за плънка най-много обичам да слагам кубче моцарела, но нали рецептата е тип "каквото има под ръка" - моята е кубче синьо сирене.

Кубчетата сирене нарязвам предварително. Яйцата разбивам в купичка добре, в една чиния слагам брашно, в друга - галета. Приготвям си и чиния с кухненска хартия, където поставям аранчините след изпържаване за кратко. Не ги държа много време върху хартията, защото хрупкавостта започва да изчезва. Съвсем скоро след попиването на мазнината просто ги слагам в керамична чиния.

В дланта слагам ризото, което е малко по-голямо от топче за тенис на маса. (По-трудно се оформя топчето, когато имаш по-едри гъби в ризотото, но където стърчи някое голямо парче гъба...хоп и в устата)



Притискам добре, докато оформя топче. Пробивам с пръст топчето до сърцевината, където слагам сиренето и затварям и оформям отново в топка. Нея овалвам добре в брашно, като сега е моментът още по-добре да притиснем и оформим сферична форма. Следва да потопим в разбитото яйце - не се мотайте да го държите много вътре, овалваме после в галетата.



Олиото със сигурност следва да е загряло добре, пържим до златисто от всички страни.



Може да ги сервирате с доматен сос с босилек, но аз избирам салата от айсберг, рукола, моркови и репички. Искам малко свежест.

Ако обичате кремава вътрешност с топяща се сърцевина, обвити в много хрупкава коричка - аранчините са вашата бърза импровизирана вечеря.