Забелязвате ли как се променя сънят ви с възрастта? При мен това е една от съществените промени, която отбелязвам с напредването на годините. Затова е хубаво да знаем повече за съня. За да сме наясно дали спим достатъчно, успяваме ли да си починем и има ли такова нещо като прекалено дълъг и нездравословен сън.

Бебетата
В първите дни от живота си бебета спят от 16 до 20 часа на денонощие. При тях не се наблюдават движения на тялото както при възрастните. Сънят им започва с активната REM-фаза и преминава във фаза, известна като тих сън. До около шестмесечна възраст детето изгражда циркаден ритъм и прекарва в сън по-голямата част от нощта.

Децата
С порастването количеството сън, от което се нуждае детето намалява. И докато бебетата прекарват около 50% от съня си в REM-фазата, при децата след 2 години само около 25% от съня е в тази фаза.
REM (rapid eye movement) сънят е най-активен в ранна възраст. Тогава се формират и невроналните връзки. Затова REM сънят е много важен за мозъка, както и за развиване на зрителната система. В тази фаза очите се движат най-бързо, сънуваме и тялото ни е парализирано.

Най-големи промени в съня настъпват по време на юношеството. Те са свързани най-вече с продължителността на съня. Времето на заспиване може да се промени съществено, като често се измества с един, два часа след времето,в което са свикнали да си лягат в детска възраст. Най-често се дължи на хормоналните промени. Не бива обаче изведнъж да се скъсява много времето за съм, защото в този период съзряващият организъм има нужда от пълноценен сън, с който да си осигури нужната почивка на тялото и мозъка.

“ Сънят между 23ч и 6 часа е най-полезен за мозъка. ”

Зрялост
След 20-годишна възраст хората нормално спят между 7 и 9 часа. Заспиването вечер е около 22 – 23 часа, а събуждането около 8 – 9 часа. Сънят все още остава изключително важен. Поради многото ангажименти на почти всеки млад човек, както и наличието на енергия, системното недоспиване е не рядък проблем, който в тази възраст не се усеща, но оказва своя неблагоприятен ефект в дългосрочен план.
Важно е да знаем, че недоспиването може да причини мозъчни увреждания, както и нарушения в съня и зрението.
Един не особено приятен, но важен момент за женското тяло е менопаузата, която няма как да не споменем, когато говорим за безсъние. При жените преминаващи през менопауза, нарушенията на съня са често срещани. Около 61% от дамите в този период изпитват проблеми със съня.

Менопаузата може да повлияе на съня на три нива:

- С намалените нива на естрогени и прогестерон, а прогестеронът оказва не малко влияние върху процеса на заспиване- става все по-труден
- Топлите вълни и неефективна терморегулация, които също пречат на съня
- Бързото покачване на хормоните предизвиква отделяне на адреналин, в резултат на което настъпва потене и прилив на енергия, което отново затруднява заспиването

Старост
В този период настъпват наистина сериозни промени в режима на съня. След 55 – 60 годишна възраст рязко намалява нуждата от сън. За жалост, често се наблюдават и сериозни нарушения като трудно заспиване или често събуждане през нощта. Тези проблеми се дължат основно на хормоналните промени и различните заболявания при възрастните хора.

“Нивата на мелатонин (хормонът, отговорен за заспиването) в мозъка на възрастния човек са в пъти по-ниски от тези на човек в зряла възраст.”

Особено важно е да се съобразяваме с физическата си форма и възрастта си, когато става дума за сън. Пълноценното наспиване е особено важно във всеки един период от живота ни. Казват, че от сън спомен няма, но когато не спиш достатъчно, и спомени нямаш от умора. Учени твърдят, че хората, които се наспиват са по-умни и креативни. Същевременно обаче се твърди, че хората, които спят по повече от осем часа на нощ са застрашени от сърдечни проблеми (поради по-дългото обездвижване) и по-ранна смърт. А и знаем, че желанието за сън не рядко можем да обвържем не само с умората, ами и с депресията. Затова просто си изградете режим и не си позволявайте да преспивате с повече от 20 минути от полагащото се за възрастта ви.