В последните години се учим, че конфликтите сред колеги и между колеги и ръководство трябва да бъдат избягвани. Фирми дори наемат външни консултанти, които да посредничат, да тушират и да направят така, че хората да се разберат без спорове. Според разпространеното разбиране, конфликтите създават обтегнати отношения, влошават продуктивността, нагнетяват офисния климат и не водят дългосрочно до нищо добро.

“Но дали тази стратегия - за постигане на безконфликтно работно място - работи успешно през цялото време, при всякакви обстоятелства? ”

На какво е признак конфликтът на работното място? Обикновено се касае за силни характери, които проявяват неотстъпчивост и не виждат смисъл от компромис. А това не е непременно лошо. Когато някой има позиция и се изправя да я защитава, в повечето случаи е нещо, което движи работата - дава нови гледни точки, определя курс на политика, и дава възможност на ръководството да вземе по-правилно решение, отсъждайки в един конфликт.

Има значение, дали конфликтът е личностен или се касае за работа. Има такива служители, които са си конфликтни - те са такива навсякъде, но ако мениджърът насочва тази конфликтност към работата, а не към личностни нападки и интриги, дори служителите с трудни характери могат да допринесат. Стига да имат и добри професионални качества, разбира се.

Важно е не само за какво е конфликтът или между кого, но и как се води. Интелигентността на участниците е критично важна в един здравословен конфликт. Това не трябва да се превръща в махленска свада, а в контруктивен спор, в който се работи с аргументи, факти и нивото се запазва професионално. Добрият мениджър не трябва да тушира конфликт, но да го държи на ниво и в граници.

Конфликтите са неизменни, защото са част от човешката природа. В служебна среда това е още по-важно да се знае. Потискането на конфликтите, откритите конфронтации и желанието за изясняване на отношенията може да доведе по-лоша среда, отколкото един бърз конфликт, който би изяснил за кратко време много повече. Премълчаното води до интриги, коалиции и тайни стратегии, които са възможно най-лошото в един колектив.

Всеки добър мениджър е наясно, че има конфликти между служителите, дори в момента да не знае за тях, и това е отправна точка за ръководенето на персонала. Той не трябва да си правят илюзии, че щом му се усмихват всички на оперативката, значи всички са едно голямо щастливо семейство. Напротив, освен че конфликти има, той трябва да знае за тях и да умее да ги ръководи така, че да се отпуска парата в моменти, когато това няма да навреди.

Тиймбилдингът е задължителен за фирмите точно и от гледна точка на конфликтите. В неформална среда, но с шефове наоколо служителите се отпускат, показват и другите си страни и ако има конфликт, той би избухнал в безопасна среда. Да се скараш с колежката отдясно в хотел в планината някоя слънчева неделя е едно, друго е, когато това стане на оперативка в понеделник сутрин в началото на важен проект.

Мениджърите трябва да поощряват, а и колегите сами да поемат инициативата, за срещи след работно време или уикенда. Една бира в бар или чаша вино с колегите, дори не само с тези, с които имаме добри отношения, а с всички от офиса, от отдела, ни позволява да извадим на показа, без шеф наоколо, всичките си стаявани през работното време конфликти.

Когато усещаме, че пред нас назрява конфликт с друг служител, не трябва да бягаме от него. Дори децата в детската градина са смели по отношение на дрязгите си и се впускат с пълна енергия в караници, след което играта продължава. Като възрастни е още по-важно "играта да продължи". Изправете се спокойно, поискайте разговор и изслушайте какво има срещу вас. Може да се наложи да промените нещо, може би не, но поне ще бъдете наясно и инициативата ще е на ваша страна, а това е изключително важно за самочувствието и увереността по време на конфликта.