Чувството за потиснатост, за липса на смисъл, самосъжалението, липсата на вдъхновение понякога ни връхлетява внезапно и за секунди отнема желанието ни да продължим деня си, да заспим спокойно, да се радваме на живота си в този момент. Често то е необяснимо, но сякаш се свързва с нещо, дремещо в нас отпреди, неканализирано, и тогава се превръща в опасно състояние, заради което правим истински глупости, заради които после съжаляваме горчиво. А като погледнем назад дори не можем да си обясним защо се е стигнало до там.

“Понякога само 10 минути са достатъчни, за да променим това чувство и да го превърнем в нещо смислено и положително, което да ни изкара от дупката. Обикновено тогава изпадаме в нужда да направим нещо вредно за нас, нещо самоунищожително, но точно в този момент трябва да положим усилие да направим точно обратното - нещо полезно и градивно.”

За 10 минути можем да:

Вместо да лежим и да се самосъжаляваме - ставаме и правим нещо с тялото си. Чувството за отпадналост и немощ е чисто психологическо - вместо да се разлагаме на дивана, потънали в лоши мисли, ставаме и правим упражнения. За 10 минути можем и малко йога, и планк, и обикновени клекове, лицеви опори, коремни преси. Можем да потанцуваме или скачаме на въже.

Вместо да цъкаме каналите без посока - пускаме музика и танцуваме. Намираме любимия си музикален канал, влизаме в youtube или слагаме слушалките и поемаме ритъма на танца. Ако е песен от нашето минало, чиито текст знаем - още по-добре. За 10 минути това са поне две песни, които да ни заредят с енергия и сила да продължим.

Вместо да скролваме в социалните мрежи - отваряме нещо хубаво за четене. За 10 минути можем да прочетем нещо смислено, ново, добре познато и/или любимо. Безцелното цъкане в телефоните из на хората профилите понякога води до засилване на негативните емоции в момента, освен ако целенасочено не отидем в страница или на профила на човек, за които знаем, че ще ни накарат да се почувстваме по-добре. А можем просто да прочетем нещо хубаво.

Вместо да се тъпчем със сладко или джънк, да си направим нещо здравословно. В потиснати състояния често се храним със сладкиши, които изкуствено повишават настроението ни заради захарта, или с чипс и други джънкове. Знаем, че емоционалното хранене е един отвратителен навик, с който се налага да се борим точно в тези моменти. Затова 10 минути са достатъчно време да се изяде един плод, да се направи смути, да се сипят в купичка микс от сушени плодове и сурови ядки, да се направи лимонада или напитка с кисело мляко и плод, чай или чаша какао.

Вместо да се мотаме от стая в стая - да излезем нанякъде. Разходката, независимо посока, цел и продължителност, ще ни накара да се почувстваме по-добре. За това две мнения няма. Ако се налага да стоим у дома, може да разтребим, да поработим, да пуснем една пералня. За 10 минути все ще намерим нещо приятно и полезно.

Вместо да се гледаме неодобрително в огледалото - нека направим нещо за разкрасяването. Забъркването на една маска, оскубването на веждите, хубавото сресване на косата - това са част от малките ни ритуали за красота, които ще ни подобрят самочувствието.



Ако за тези 10 минути това лепкаво чувство не ви минава или няма изгледи настроението да се подобри, а това продължава вече известно време, не ни остава нищо друго, освен да се изправим смело през нещо по-сериозно, което ни измъчва и да не го отлагаме с половинчати и временни решения.