
![]() |
Когнитивен дефицит и затруднения в обучението – първото нещо, за което специалистите следят и проверяват, е дали детето има някакъв когнитивен дефицит. Тази проверка е като някаква разновидност на тестовете за интелигентност (IQ) и включва вербална, невербална или перцептивна работна памет и скорост на обработка. Важно е да се установят реалните възможности на детето, а не да се приема, че той/тя трябва да се справя по-добре и на по-високо ниво от тях. Понякога детето притежава нормален коефициент на интелигентност, но има относителен дефицит в някоя от когнитивните области, изброени по-горе. Може да има и затруднения с определен тип обучение или разбиране, например невербална комуникация или дислексия (неспособност за четене и разбиране на прочетеното заради възможни размествания и бъркане на букви и думи). Консултацията и провеждането на тест с психолог са препоръчителни като първа стъпка за установяване на причината за по-слаби резултати и цялостно представяне в клас;
Социално-емоционални затруднения - много деца се справят значително добре с академичната и учебна част в училище, но срещат затруднения в неакадемични области като социална комуникация и емоционална регулация. Това не означава, че тези деца имат аутизъм, но може да се счита, че имат социално-емоционален дефицит. Някои признаци за това са неловкостта в социалните условия, трудности със започване на разговор и липсата на социално взаимодействие с другите деца. Емоционалната страна може да включва внезапно раздразнение или лесно разстройване, което пречи на детето да остане концентрирано в процеса на обучение;
Хиперактивност с дефицит на внимание (ADHD) и изпълнителна дисфункция - има противоречиви доказателства дали това е свръхдиагностицирано състояние. Според психолозите, много деца и възрастни биха могли да отговорят на критериите за тази диагноза, но много от тях всъщност имат други причини за затрудненото си съсредоточаване, справяне със задача или невъзможност за изпълнение на проекти. Причините могат да включват безпокойство, депресия, труден темперамент, проблеми с обучението, както и трудности с изпълнителната функция. Тази функция включва умствени процеси като планиране, организиране, сортиране, регулиране, определяне на приоритети и абстракция. Това са важни способности както в академично-образователни, така и в професионални роли (те са разположени в частта от мозъка, която се развива последно при хората – централния лоб). Консултацията със специалист може да помогне за установяване и подреждане на различните възможности за диагноза и подходяща терапия;
Различни стресори – тормоз от съученици (физически и психически), хаос и неразбирателство у дома, раздяла с родителите поради развод или натоварен работен график, неудобни физически промени - има повече потенциални причини, отколкото могат да бъдат изброени, но важният момент е, че стресът може да повлияе негативно на училищните резултати. Когато децата се чувстват некомфортно и изпитват постоянен страх/несигурност поради външни влияния, те не могат да се съсредоточат върху учебния процес и дори да са подготвени отлично, стресът блокира ума им и пречи да разгърнат пълния си потенциал, знания и умения. В този случай детето проявява и други признаци на стрес като поява на тревожност, тъга или желание да избягва училище. Особено важно е да се намери подходящ подход за разговор, който да предразположи детето към споделяне какво/кой го тормози и притеснява. Установяването на първоизточника ще помогне и за намиране на най-добрия вариант за справяне със ситуацията и предотвратяване на по-сериозни проблеми.Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=6056