Много от нас изпуитват понякога копнеж да започнат нещо изцяло ново - да тръгнат на фитнес, да шият гоблени, да започнат фотографски курс, няма значение. Но скоро се оказва, че дори по необясними за тях причини, просто не им се удава. Нещо в тях просто не може да накара нещата да се случват, да сторят първата стъпка, да завъртят поредицата от събития.

Защо се получава така? Какво ѝ липсва на нашата мотивация да стигнем до реализация на отдавна мечтано ново начало?

Истинското ново начало е назряване на точния момент, в който съчетанието от вътрешни причини и външни обстоятелства достига критично натрупване и те сякаш преливат, оставяйки ни само един-единствен избор - да действаме. Не пренебрегвайте това назряване и не се обвинявайте, че нещата не се получават, след като идеята дори не е назряла. след като на теория дори не сте отговорили на основните въпроси: Кога? Къде? По какъв начин? Каква е моята цел?

След като в главата ви всичко вече е решително и ясно, например в общи линии: Тръгвам на пилатес в онзи клуб, на тренировки 2 пъти седмично, за 1 час, защото това ми пасва на графика и ми е удобно разполжението. Имам всичко необходимо да започна като екипирвка и искам да се погрижа за себе си, вече е крайно време!", е време да простъпите към дребни действия, които ще ви осигурят изграждане на нови навици, промяна на ежедневието, на нагласата. Изобщо - вече сте готови да приемете промяната в живота си, която идва с началото на нещо ново:

Отделете място в жилището си за новото хоби - това е да определите шкаф, в който да стои спортният сак или нещата за плетене. Това е да разчистите пространство и да го освободите за новото нещо в живота си. Не го крийте на недостъпни места, а нека го виждате всеки ден, дори да е прибрано. Така за себе си, чисто символично, признавате, че то има място трайно в живота ви.

Направете нещата красиви, предизвикайте естета в себе си. Независимо от новото хоби или спорт, винаги има място за естетичен детайл. Нека новият ви екип е в любимите ви цветове, нека кутията с преждата е такава, която да радва окото ви или е скъп спомен. Направете така нещата, че окото ви да трепва очаровано, щом попадне там. Нека ви вдъхновява самата мисъл: "Идентифицирам се с тези неща, това съм Аз". Не новото ви, по-доброто Аз.

Водете си някакъв вид дневник, в който да записвате победите, провалите и всичко помежду им. Не е задължително да е поредният тефтер, който да кътате под възглавницата. Може да е фото дневник, да е водене на блог, записки в телефона, някое приложение за следене на резултати. Важното е да виждате напредъка си, както и да има място, на което да рефлектирате как се чувствате, какво се случва, кое е новото, къде е промяната. Тези неща неимоверно мотивират и дават чувство за удовлетвореност.

Обградете се със съмишленици. Отново независимо на какво се отдавате, важно е край вас да има хора, с които делите "обща съдба" и с които се подкрепяте. Подкрепата вкъщи е важна, но близките ви невинаги могат, невинаги искат, а и не са длъжни да знаят в подробности, че сте задържали планк 2 минути, че сте си направили всички упражения по италиански без грешка или че новата прежда не е толкова мека, колкото сте очаквали. Но край вас е пълно с хора, които може би се чувстват точно така - малко неразбрани, малко самотни, копнеещи да споделят и най-досадните подрбоности с някого.

Всяко ново начало е неловко, неравно, предизвиква ни да излезем от зоната на комфорт - едно много съблазнително усещане, което трудно се задържа. Рутината ни влече неудържимо и щом се наситим на емоцията от новото, сме склонни да се върнем в удобството на познатото. Това е истинското предизвикателство, в което ще ви помогнат новосъздадените навици и наистина силното желание за промяна, себеизразяване и растеж.