Казват, че ако нямаш високи очаквания, няма да се разочароваш. Очаквания хората да бъдат според представите ти за редно и нередно, към твоите приятели и близки да се държат по определен начин, към обществото като цяло - обноските, отношенията помежду ни.
Казват, че трябва да нямаме очаквания и да приемаме всичко такова, каквото е. Съществуващо за себе си, в своя си свят, с който имаме само допирателни. Че никой не ни е длъжен, че всеки живее различно от нас и както ние не трябва да се съобразяваме с никого и нищо, така и не би било редно да изискваме някой да се съобразява с нас.
Такова общуване облекчава, не носи разочарование, но дали не ни отдалечава от света, не ни прави самодоволни и самодостатъчни? Ако нямаме очаквания към другите и те не са ни длъжни, колко и как изобщо сме свързани? Дали можем да почувстваме приятелство, привързаност, ако в труден момент, споделяйки, те не откликват? Къде е границата?
Очаквания към семейството
Да ни подкрепят, когато се изправим пред света. Независимо какво мислят и какви резерви са споделили за нашите решения, пред всички останали те трябва да показват подкрепа.
Да се грижат за нас, когато сме болни, имаме нужда от помощ, стига да имат възможност, или поне да покажат съчувствие. Да бъдат на наша страна.
Да ни казват истината в очите и да не ни спестяват критика. Понякога никак не е приятно, но това са най-близките ни хора, които ни познават най-добре и те са единствените, които могат искрено да дадат мнение.
Да искат да ни включват в живота си и да и държат в течение за по-важните събития.
Очаквания към приятелите
Да ни изслушват, според ситуацията дори не са длъжни да дават съвет, но поне могат да слушат с цялото си внимание.
Да показват интерес към нашите проблеми, как вървят нещата, какво ново.
Да умеят да се радват с нас за нашите успехи. Много по-трудно от това да съчувстваш е това да се зарадваш за чуждия успех.
Да не ни предават с двуличие, лъжа и измама. Ако има проблем или приятелството е свършило всичко може да мине с разговор или просто с отдалечаване, но не и с вреда.
Очаквания към обществото
Очаквам хората да спазват нормите за добро възпитание, да ползват учтивите думи, да говорят на "вие" с непознати. Да се обръщат с "госпожо" и "господине", за жена в нейно присъствие да използва думата "дама". Очаквам да последният, минал през врата, да погледне назад, дали идва и друг, за да задържи. Независимо от пола. Очаквам хората да не си хвърлят боклуците на земята, да не плюят и храчат. Да не снимат със светкавица на представление, да говорят тихо в тихо помещение. Никога няма да спра да очаквам от някого, който влезе където и да е, да поздрави останалите, които е заварил, както и да пожелае "хубав ден" на излизане.
“Това е една хубава рамка на взимоотношения, която прави общуването и пребиваването ни заедно, ако не приятно, но поне поносимо.”
Всяко от изброените горе очаквания не биха имали никакъв снисъл, ако ние не се готови също да реагираме според тях. И ние сме тук, за да подкрепяме, окуражаваме, да бъдем честни и любезни. И ние трябва да умеем да се поставяме на чуждото място, да се опитваме да видим света по друг начин. Да търсим решения заедно. Ако нямаме очаквания или постоянно ги държим ниски, ще забравим какво са истински благотворни, обогатяващи ни отношения. А понякога дори разочарованието ни дава точната оценка за истинските ни отношения и ни сверява часовника за хората, които наистина ги е грижа за нас. Така че, да, имам очаквания и няма да снижавам критериите си.
