Понякога жените се чувстваме прекалено отговорни. Стараем се да изглеждаме добре ежедневно. Да сме перфектни в работата си. Да отделяме достатъчно време за семейството си, пренебрегвайки свои лични нужди дори. Да имаме време и за приятелките си. Да готвим вкусно. Да подреждаме, перем, чистим - да създаваме комфорт у дома. И някъде там между всички задължения, забравяме, че не бива да се оправдаваме за мазната си коса днес или за понаедрялото си дупе напоследък. Или пък за това, че не успяхме да прегледаме домашното на детето, да заделим време да изслушаме любовните драми на приятелка. Защото никой не е перфектен, колкото и да се опитва да бъде. И защото преди всичко друго, трябва да се чувстваме добре в кожата си, която често събира неувереност, тревога, а те раждат...сила.

Спрете с това състезание със самите себе си! Да, понякога не се справяме, но в това няма нищо лошо. Случвало ли ви се е да си легнете смазани в 23ч, без да успеете да си вземете душ, а на следващия ден да нямате и десет свободни минути и множество срещи с хора? На коя от нас не се е. Да, косата ви не изглежда никак добре и да- това определено ви кара да не се чувствате красиви и самоуверени. На всеки от нас времето понякога не стига, особено, когато имаш работа, деца и още куп домакински задължения. Един ден с лоша коса или без грим, не е болка за умиране. Помнете, че с времето умората става все по-голяма, а външният вид изисква все повече усилия. Косата е най-малкият проблем, когато бръчките вече няма как да се „измият“. Затова, не приписвайте самочувствието изцяло на външния си вид. Поддържайте се, но не се винете, когато не „блестите“. Блясъкът на една жена, имаща работа и отглеждаща деца, е достатъчен сам по себе си. Вие сте стойностна и хубава и без грим, и с бръчици, ако излъчването е достатъчно уверено.

Същото важи и за тялото. Ако някой ви каже, че сте понапълнели или че сте свалили твърде много килограми и изглеждате болнави, не се вглеждайте твърде много в огледалото, а си дайте сметка как се чувствате вие самите. Ако се харесвате понаедрели или пък твърде слаби, ще ви харесват и другите. Помнете, че един недостатък винаги може да го превърнете във ваш плюс, ако говорите открито за него, а не се оправдавате. Ако вие самите искате да сте по-слаби и не се харесвате с по-пълни бедра, отслабнете, но само заради собственото си усещане, а не заради мнението на хората. За някои хора няма да изглеждате добре дори с перфектното тегло за ръста ви, така че…винаги се старайте само заради вас самите.

Не се извинявайте за амбициите си Дали сте кариеристка и преследвате връх в професията си или пък искате да отгледате две-три деца, осигурявайки им максимално внимание и заделяйки им почти цялото си време, както и на дома си, това е ваше лично право. Пътят избирате вие. Несъмнено е добре да се замисляме върху личното си развитие и да се интересуваме от повече неща, да четем, да сме информирани и образовани, защото личностното развитие помага на нас самите да сме по-самоуверени в кожата си, но това не означава, че някой може да ни налага мнението си. Ако другите не са съгласни с вашия избор и не го разбират, просто не им обръщайте внимание. Длъжни сме да се съобразяваме с изборите на хората около нас, защото ние не живеем техния живот и не знаем откъде идват техните избори.

Наскоро бях чула мнение за позната, че просто била мързелива, докато не разбрах, че причината и да не работи това, което иска, са болни родители, на които постоянно помага. Не съдете хората и не се оставяйте да ви съдят! Помнете, че животът ви ще е пълноценен и смислен до момента, в който вие самите го смятате за такъв. Чувствайки се добре в него, вие ще давате най-доброто от себе си, без да ви интересува мнението на околните.

Не се извинявайте за това, че нямате деца Мнозина от нас са готови да окачат на бесилото жена минала 40-те и нямаща деца. Помнете, че този избор не винаги е лесен и че не всяка жена се чувства готова да бъде майка. Някои от нас никога не стигат до тази готовност. И ако не я притежават, чувствайки се добре по този начин, по-добрият вариант винаги е да не се подчиняват на обществото с неговите „норми“. Аз лично не успявам да разбера как така една жена ще избере доброволно да няма деца, но това не означава, че не приемам жените, направили този избор. Всъщност, доста често се оказва, че хора, станали родители, е било по-добре да не го правят. Родителството е огромна отговорност, която не всеки може да поеме на плещите си. Дали е от страх или егоизъм, не е важно. Важно е да не се оправдаваме за нашите собствени женски усещания.

Не се оправдавайте за това, че не сте сериозно обвързани, а вече сте минали 30-те. Винаги ще има хора, които ще ви съдят за това и ще ви сочат с пръст като че ли сте инвалид. Вие знаете дали сте срещнали или не човека, дали сте го изпуснали, дали е бил той. Понякога е много трудно да разберем дали всъщност това е нашата сродна душа, по-страхливи сме и по-трудно се доверяваме и решаваме на важната стъпка. Точно поради тези причини не дължим обяснения на никого. Ако сами за себе си знаем, че сме на прав път и вярваме, че ще дойде точно този, който си представяме, че трябва да е, това е достатъчно, за да го срещнем. Ако обаче мислим, че хората с право ни сочат и не сме щастливи от избора си, е хубаво да направим нещо, за да променим ситуацията. Защото тя зависи в доста голяма степен от нас и нашите нагласи.

Никога не се извинявайте за лошото си настроение. Преди време вечно се чувствах длъжна да се усмихвам и едва ли не, когато някой поиска да ме види, да съм задължена да кажа „да“. След определена възраст осъзнах, че моето време, срещи, мисли и настроения не са нещо грешно и аз не съм виновна за тях. Затова винаги помнете, че ако днес не сте в настроение да изслушате приятелка, по-добре е да не я изслушвате. Това не означава, че не сте всеотдайна и истинска приятелка, разбира се. Всеки има лоши дни, в които е далеч по-добре да си искрен и да кажеш „не мога днес, не ми е до нищо“, отколкото да се насилвате да сте някъде, където не искате да бъдете. Приятелите ще ви разберат. Останалите ще ви обявят за егоист. Всъщност, така най-добре разбирате кои са истинските ви приятели. И тук не говорим за това да отказвате срещи и помощ постоянно, а да не казвате „да“, когато наистина отговорът е отрицателен. Вашето лично време и емоции са само ваши и когато желаете, тогава може да ги споделите с друг. А проблемите ви са достатъчно основателна причина да не сте усмихнати и съгласяващи се с всички.

Нещо, което и аз често си напомням - Не отхвърляйте комплименти! Един от най-големите проблеми на не малка част от жените е, че не могат да приемат комплименти. Сякаш, колкото се чувстват длъжни да се оправдаят, че в дадени дни изглеждат не чак толкова добре, толкова са длъжни и да представят оправдание, че са красиви. Аз съм типичен пример за това. Ако някой ми каже, че палтото ми е хубаво или че леко накъдрената ми коса ми стои много добре, сякаш неволно изричам „ами то не е ново“ и „а, аз даже не съм я мила два дни“. Запомнете - направят ли ви комплимент, не се чувствайте неудобно от него, защото това показва неувереност и смущение от това, че сте хубави. „Отстоявайте“ себе си с простичкото „благодаря“, а не с отхвърляне на комплимента по какъвто и да било нелеп начин. Не бъдете чак толкова скромни. По-скоро бъдете горди със себе си! И не само в това отношение.

Да си жена не е никак лесно - имаш много роли, някои от които понякога наистина не успяваш да изиграеш, колкото и да ти се иска. А и с възрастта осъзнаваш, че преди всичко останало, е собственият ти комфорт. И че само тогава, когато се чувстваш прекрасно в своята кожа, можеш да накараш и околните да се чувстват така. Невинаги обаче животът е розов и не винаги имаме време да мислим за наедрялото си коремче, когато имаме болен родител или дете. Затова не бива да се оправдаваме за това, че в даден момент не сме във форма - била тя физическа или психическа. Да, ние сме жени, но преди всичко сме човеци като всички останали. Затова, не се срамувайте от себе си - нито от физиката, нито от ума и сърцето си, но и ги поддържайте красиви, за да се чувствате вие самите истински жени. Защото жената е красота. Във всяко едно отношение.