Социалните мрежи и нашата податливост към изкушенията за бърза популярност в тях извадиха и най-хубавото, но и най-лошото. От една страна имаме бързо споделяне, обединяване в каузи, информираност, вдъхновение. но и тревожност, фрустрация. Суетата и гордостта, свръх егото ни повлякоха в едно състезание, което понякога ни задъхва и с което не можем да се справим. Хората с по-ниско самочувствие, с някакви комплекси и дефицити, са особено привлечени и...особено раними.

За да повишите самочувствието си:

Правете си плейлисти, следете публични личности или се абонирайте за канали с музика, която харесвате и ви карат да се чувствате себе си. Така винаги под ръка ще имате нещо, което ви носи комфорт, настроение. Направете си островчета на комфорт и овладейте нуждата да споделяте и тях с останалите. Пазете своите малки тайни вдъхновения от виртуалната публика.

"Следете" хора и страници в социалните мрежи, които ви носят увереност, а не които ви карат да сте недостатъчни, неспособни, без стил и възможности. Много е важно да намираме разликата между вдъхновение и фрустрация. Едното ни кара да се развиваме в собствените си граници, а другото ни обяснява, че никога няма да постигнем нищо ценно.

Стремете се сред вашите приятели във Фейсбук да имате приятели, с които наистина общувате и с които сте усетили позитивна енергия в общуването. Негативизмът в реалния живот, този, който струи и виртуално е твърде много, за да му давате място и в своето кътче на интернет.

Ако твърде много аранжирате и обработвате снимките, които искате да споделите с приятелите си, не в тях е проблемът, а във вас. Щом има нужда да разкрасявате, значи е необходима промяна другаде, а не във филтрите на телефона. Опитвайте да се съсредоточите върху непосредствеността на моментите, тяхната непринуденост и ако не ви се получава според вас самите, а не според тренд на някой инфлуенсър - може би визуалното изразяване не е за вас.

Контролирайте "сталкването". Сталкването (stalking) е следене, в случая - виртуално, на приятели и не толкова приятели, непознати. Това значи постоянно да проверявате чуждите профили, просто за да знаете какво се случва, с кого си говори, какви снимки е качил и т.н. този профил, но без да има интеракция с него - лайкване, споделяне, коментиране. Възможността да се доближим до хора - красиви, известни, важни за нас, до които не бихме имали достъп в реалния живот всъщност ни прави фрустрирани, нещастни, потиснати, завистливи, тревожни.

Спрете да се опитвате да изглеждате готини според това, кого искате да впечатлите. Бъдете готини за себе си. Няма какво да се лъжем - повечето от това, което споделяме онлайн, цели да впечатли някого. Да ни завиждат, да предизвикаме възхищение. Колкото сме по-неуверени в себе си, толкова повече си личи това чрез нашите постове. Напротив, ако харесвате орхидеи, плетене, увереността, с която споделяте радостите от хобитата си, всъщност прави вас привлекателни,

Просто се отървете от този телефон. Заспивайте без той да е в стаята и се събуждайте без него. Не е нужно да следите нон стоп какво става, да имате по десетки постове на днес и албуми със стотици снимки. Съсредоточете се върху реалния си живот. Върху общуването лице в лице. Увереността, която получаваме във виртуалния свят не е реална, защото е базирана и на нашето не съвсем истинско аз, а на това, което представяме пред другите. Това е илюзия. Базирайте самочувствието си на реални постижения и успехи, а не на постове и лайкове.

Осмелете се да бъдете обикновени. Никой не иска да бъде просто обикновен човек. Затова създаваме аура на необикновност по най-лесния начин - чрез виртуалния си "аз". Да си обикновен всъщност не е лошо. Един обикновен човек е добър родител, добър син или дъщеря, това е един приятел и колега. Не всеки може да е изключителен и не всеки трябва да се стреми към това. Светът е толкова истеричен, защото е пълен с обикновени хора, които се стремят да изглеждат необикновени, а всъщност са изморени до парализа.

Напротив, човек, който е осъзнал своята обикновеност (да не се бърка с посредственост), може да разгърне много повече потенциал от тези, който са впримчени в илюзията за своето необикновено съществуване. Това е надпревара, която няма край, защото веднъж приели това състезание, ние никога няма да бъдем победители. От такива няма изобщо нужда.

Не е лесно да си уверен в днешно време - инфлуенсъри, обработени снимки, симулиран идеален живот - интересен, вълнуващ, вдъхновяващ, но всъщност - аранжиран, изкуствен, илюзорен. Нека влагаме енергията си в реални хора и реални дела вместо в джафкане и надлъгване. Така се появява истинската увереност - че сме на правилно място и в правилното време, човекът, който сме.