Да изучаваш философия е редно, в най-добрия случай,
след петдесетте. Да изградиш модел
на обществото - и след това. Но първо трябва да научиш
да си готвиш супа, да пържиш - хайде без да я ловиш -
риба и да си правиш прилично кафе.
В противен случай, всички нравствени закони
ще дъхтят на бащиния ремък или на превода им
от немски. Отначало трябва
да се научиш да губиш, а не да придобиваш.
Да ненавиждаш себе си по-силно от деспота,
с години да си плащаш наема най-малко с половината
от жалката заплата - преди да разсъждаваш
за тържеството на правдата. Което винаги настъпва
със закъснение и то - минимум от четвърт век.

Да изучиш нечий философски труд е възможно само
през призмата на опита или пък с очила (което е
едно и също), когато буквите се сливат и когато
голата жена върху измачкания одър е за теб
снимка или репродукция от нечия
картина на художник. Същинската любов
към мъдростта не настоява за взаимност
и не задължава с брак в стила
на издадения в Гьотенген наръчник-тухла,
но ставаш безразличен към самия себе си,
с руменина от срам, понякога - с елегия.
(Някъде звъни трамвай, слепват се очите,
войници се завръщат с песен от бордеите,
дъждът - единствен той е, който ми напомня Хегел.)

А истината се състои в това, че няма
истина. Това не ни освобождава
от отговорност, а напротив:
етиката всъщност е вакуумът, запълващ
човешкото ни поведение, практически най-постоянният:
този същия, както и да се нарича, космос.
И боговете обичат доброто, но не за милите му очи,
а затова, че ако няма добро, не биха съществували.
И те на свой ред запълват вакуум.
И даже може би по-систематично,
отколкото ние. Защото на нас не би могло
да се разчита. Макар, че днес сме много повече,
откогато и да е било; нас - и не в Гърция,
ни убива ниската облачност и, както е казано свише, потопът.

Да изучаваш философия е нужно, когато философията
не ти е нужна. Когато се досещаш, че
столовете в гостната и млечния път
имат помежду си по-тясна връзка,
отколкото причините и следствията, отколкото вие
с вашите роднини и че общото
при съзвездията и столовите е - безчувственост и
безчовечност.

Това сродява далеч по-силно, отколкото съвкуплението
или кръвта! Естествено не трябва
да се стремим към сходство с вещите. Но пък,
когато боледуваш не бива обезателно да оздравяваш
и нервничиш, а да знаеш как да изглеждаш. Ето какво знаят
хората след петдесетте. Ето защо те,
когато се оглеждат в огледалото, смесват етиката
с метафизиката.

Превод: Иван Теофилов