Гертруд Едерл е американска състезателка по плуване, олимпийска шампионка и световна рекордьорка. На 6 август 1926 г. тя става и първата жена преплувала Ламанша, постижение, което ѝ носи период на голяма слава и признание. Заради своите впечатляващи успехи, Едерл е наричана и „кралицата на вълните“.

Гертруд Едерл е родена в Ню Йорк, САЩ на 23 октомври 1905 г. Тя е едно от петте деца на Хенри и Анна Едерл, германски имигранти, които притежават месарница в горната западна част на Манхатън. Още от ранна възраст момичето се увлича по водния спорт и започва да се учи да плува в местния публичен басейн и на плажа в Ню Джърси, където семейството ѝ прекарва лятото. Като тийнейджър Гертруд напуска училище, за да тренира като състезателен плувец и се присъединява към Женската асоциация по плуване. Състезавайки се на местно ниво, тя получава и първата си победа на 16-годишна възраст, а между 1921 и 1925 г. вече държи 29 рекорда.

“За мен морето е като човек - като дете, което познавам отдавна. Звучи лудо, знам, но когато плувам в морето, говоря с него. Никога не се чувствам сама, когато съм там.”

През 1924 г. Едерл плува на Олимпийските игри в Париж като част от националния отбор на Съединените щати - нейният тим по свободен стил печели три медала. През 1925 г. тя започва да тренира за ново предизвикателство – преминаване през Ламанша. Петима мъже плувци вече са прекосили канала (първият е англичанинът Матю Уеб през 1875 г.), но тя иска да бъде първата жена, постигнала тази цел. Опитът на Гертруд да преплува канала през 1925 г. е дисквалифициран, наполовина по технически причини. Тя прави втория си и успешен опит на 6 август 1926 г. Започва на нос Гри-Не на френския бряг, облечена в бански костюм в две части, с очила и шапка за плуване. Плувкинята покрива тялото си с ланолин (вещество, отделяно от мастните жлези на животни с вълна, което осигурява защита от околната среда) като предпазна мярка за ужилвания от медузи и студената температура на водата.



След като Едeрл влиза във водата, нейният напредък сред бурните вълни и мощни течения е контролиран от специален влекач, който плава наблизо, а на него е треньорът ѝ T. Бърджис и членовете на нейното семейство. Тя пристига на брега в Кингсдаун, Англия, след 14 часа и 31 минути, побеждавайки рекорда, поставен от предишните плувци (всички мъже). Когато се прибира у дома в Ню Йорк е посрещната възторжено от тълпи хора, по улиците на града се провежда и парад в нейна чест и хиляди скандират: „Труди! Труди!“ – въпреки че нейното семейство я нарича Грети. Тя получава специални поздравления от кмета Джими Уокър и похвала от президента Калвин Кулидж, който я кани в Белия дом и я нарича „Най-доброто момиче на Америка.“

“Не съм човек, който посяга към луната, стига да имам звездите.”

След големия си успех Гертруд прави специална обиколка, участвайки в демонстрации по плуване. Появява се и в кратък филм, посветен на живота и кариерата ѝ. За съжаление получава тежка контузия в гърба след падане на стълбището в жилищната ѝ сграда през 1933 г. Лекарите ѝ казват, че няма да може да плува нито да ходи отново. Едерл спира да се състезава, но въпреки всичко се включва в плувни изпълнения на атракцията „Aquacade” на Световния панаир в Ню Йорк, 1939 г. През годините редица журналисти напомнят за успеха и личността ѝ, публикувайки статии в чест на 5-та, 10-та, 15-та, 20-та и 25-та годишнина от преплуването на Ламанша. Тя винаги се задължава да дава интервюта, но в същото време се отвращава от материалите, които се опитват да я направят достойна за съжаление: „Не плачете за мен, не пишете никакви сълзливи истории", казва тя пред „The New York Times“ през 1956 г.

“Бог беше добър към мен.”



По-късният ѝ живот преминава тихо: тя казва, че е постигнала една своя амбиция, преминавайки през Ламанша. Едерл никога не се омъжва и живее спокойно с две приятелки в квартал Флашинг, Куинс (Ню Йорк). Гертруд развива проблем със слуха, когато е на 5 години след като боледува от морбили, има сведения, че плуването е причина за по-сериозни усложнения, появили се в зрялата ѝ възраст. Напредналата ѝ глухота я кара да се срамува от хората. През 1929 г. тя е „практически сгодена" за един мъж и му внушава, че може да е трудно да се обвърже с жена, която не чува добре. Той се съгласява и изчезва. След като този човек я напуска, Гертруд споделя: „Никога не е имало никой друг. Просто не исках да бъда наранявана отново.“ Великата плувкиня нарича себе си „водно бебе“ и казва, че през годините е била „най-щастлива сред вълните". В този период тя преподава плуване в училище за глухи деца в Лексингтън – въпреки че не владее жестомимичния език, тя успява да покаже по най-добрия начин различни техники за плуване на децата.

“Лекарите ми казаха, че слухът ми ще се влоши, ако продължа да плувам, но много обичах водата, просто не можех да спра.”

„Кралицата на вълните“ умира в Уикъф, Ню Джърси, през 2003 г. на 98-годишна възраст. Център за отдих, пълен с басейни, носи нейното име – той се намира в горната западна част на Манхатън, недалеч от мястото, където Гертруд Едерл израства и за първи път се научава да плува. Тя е една от най-забележителните жени в спортната история на САЩ и в света на водните спортове, будейки уважение и вдъхновявайки много момичета да преследват смело мечтите си.