
Александър Дюма-баща: "Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си."
 |
Ние често пъти минаваме покрай щастието без да го видим, без да го погледнем...или ако сме го видели и погледнали — то не сме го познали.
Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.
На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.
Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път.
Мъжеството винаги предизвиква уважение, дори ако това е мъжеството на врага.
...на щастието винаги липсва нещо. Адам сред Рая не е бил напълно щастлив и е отхапал онази злополучна ябълка, вселила в нас непреодолимото любопитство, което ни кара цял живот да тичаме подир неизвестното.
Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си.
Сърцето на жената е създадено така, че колкото и да е пресъхнало от предразсъдъците и изискванията на етикета, в него винаги остава едно плодородно и живо място – това, в което Бог е заключил майчината любов.
Жените никога нямат такава сила, както след поражение.
... до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!
Приятелството е звезда, а любовта е само свещ. Ще възразите, че има различни видове свещи... но каквито и да са те, така или иначе изгарят. А звездата свети вечно.
Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=6408